..Градът..

-Клана ти.Огледах се за него.

-Клан...-Реши да излъже.-Незнам.. за клана ми...

-Разбирам.-въздъхна.-Все пак можеше да ми кажеш.

-Моля? Какво?-Въздъхна.-Да кланът ми е Учиха... Но имали значение като се разпадна. Мислех, че съм само аз...

-Не ми е до шеги, Риса!

-Какво имаш в предвид?

-Знам, че много добре знаеш, че не ти си останала само в клана.

-От къде да знам Итачи какво е направил!

-Не ми изглежда така, а и едва ли щеше да се върне обратно.

-Пха... Нали се върна... За теб и щеше да убие приятелчето ти Наруто.

-Щеше да е до...-не продължи, защото ако нещо се беше случил на Наруто, щеше да преобърне целия свят, за да намери Итачи и да го убие.

-Хм? Да слушам те? Още си същия както беше като беше малък... Не можеш да си като Итачи.

-Не съм и искал...поне сега.-напръщи се.

-В цялото проклето село теб ли трябваше да срещна!?

-Или по-скоро си тук, за да ме дразнеш?

-Не. Даже незнаех, че ще те намеря! Върнах се защото пренадлежа на Коноха!

-Където си била през останалите години, ти принадлежиш там!-погледна лентата й.

Погледна го.
-Мислих, че...-Тя се обърна и тръгна към апартамента. Стисна юмруци, за да спре сълзите.

Погледна я.
-Хм.Така й е лесно...-каза и въздъхна.

Все още Саске беше важен за него. Жалко, че той не чувстваше същото към нея.

Не каза нищо с продължение на няколко минути.Стоеше все така неподвижно.

Тя зави уличката и тръгна към блика. Вече можеше да плаче на спокойствие.

-Хм.-каза и тръгна в другата посока на улицата, озовавайки се пред академията.Гледаше я дълго.

Седна на бордюра. Тази мисия не й харесваше. Махна лентата и го запрати на някъде.

След това тръгна към улиците...агейн.