Hospital...

Тук.

Бпха в болницата.

Чакаше извън стаята.Облегна се на стената.
-Заради мен е, нали?

-Спокойно, Такуя... Всичко ще се оправи...-„Дано!”

-Ще се оправи.

Докторът излезна.

-Какво има?! Добре ли е? А бебето?

-Бебето и тя са добре.Но това може и да не продължи така. Всичко това е от стрес.

-Значи от стрес...Хм...Добре.Значи вс е наред?

-Да. Но не е сигурно. Детето може и да не оцелее. Но тя иска това дете и може и да се спаси.

-Как так не може да не оцелее? Само Да се случи нещо на това дете! Направете всичко възможно, за да го спасите!

-Да. Естествено, че правим. Но най-вече важно ролята на майката и на вас.

-Т.е.? Само на мен ли? А другите й близки?

-Вие сте баща на детето. За това навас ви се пада повече работа от другите близки.

-Добре... Сега мога ли да я видя?

-Да.

Лежеше. И си хващаше корема.
-Моля те не ме изоставяй. Сега имам нужда от теб. Не си тръгвай заради тати. Той много те обича.-Разплака се.

Веднага влезна в стаята.
-Суки, добре ли си?

-Да...-Изтри ълзите си. И галеше корема си.-Мога да изгубя бебето...

Коленичи до нея.Погали корема й.
-Къде ще си отиваш бебчо? Тати много те обича.

Погледна го. Хареса и да го чуе. Усмихна се. От доста време за първи път от него.

-Още ще си играем.Тати ще ти купи мн играчки.-говореше на бебчетото и се усмихваше.

Също се усмихваше. И се разплака.

Погледна Суки.
-Какво има?

-Нищо. Аз просто много се зарадвах...

Усмихна се.
-Щом мама се радва, значи и бебчо е добре.

-Да сега е добре. Нали мами?

-Добре е, добре е.-галеше корема й.