Hospital...

-Да. Усещам го.-Спеше и се много.-Страхувам се.-Галеше корема си.-Не искам да бе напусне!

-Неее, той няма да ни напусне.Защото и той няма търпение, тати да му купува куп играчки и да си играе с тях.

-Да...-Разплака се отново.-Искам това дете!

-Аз също го искам.

-Той не на иска... Аз разбирам. Иска да си тръгне. Не позволявай това да случи. Моля те.-Прегърна го.

-Той също ни иска.Няма да напусне тати и мама.-усмихна се.

-Да.-Каза не сигурно.

-Защо не вярваш?

-Не знам... Знам какво ще се случи.

-Нищо няма да се лсучи.Вс ще е наред.

-Добре. Този път също ти вярвам. И очаквам наистина всичко да е наред.

-Ще е наред.

-Спи ми се.-Хващаше корема си. Все едно пазаеше детето си, за да не си отиде.

-Добре.Заспивай.Аз ще съм тук.

-Добре.-Заспа.

Извади една книга и започна да чете на бебето.

Спеше си.

След малко свърши разказчето и се усмихна.

Тя се събуди. И го погледна. Видя и книжката.
-На бебето ли четеш?-Погледна го въпросително. И се хвана за корема си.

-Мхм на него чета.За да не му беше скучно.

Зарадва се много.
-Вече на нищо няма да сеучудя, което идва от теб.

Ухили се.
-Да, много учудвам хората около мен.

-Да много. Хареса ли ти приказката, която тати ти прочете?-говореше на бебето си. И се радваше.

-Да, тати усети, че му хареса.

Усмихна се.
-Обичам, когато правиш така...