Болнично крило

Тук

Влезнаха.Поставиха го на едно легло.

-Ух! Тежичък е.-Засмя се.

Все още беше в безсъзнание.

Усмихна се.
-Щеше да е притеснително ако не беше.


Доктора отиде до тях.
-Какво имаме тук?

Засмя се.
-Да. Ъм... Ученик от Крос. Превърнат върколак.

Размърда се. Леко си притвори очите, но нямаше сили повече да ги отвори.

-Разбирам ще му дам лекарство за евентуални болки.Ще прегледам и за рани.-започна да го преглежда.


Седна на един стол отстрани.

-Да ще трябва...-Каза тихо.-Ъм... Зби се с ангел и с друг полу-върколак и полу-вампир.

Чуваше разговорите. И заспа.

-Няма дълбоки рани.Нищо сериозно за един върколак.Един хубав сън и добра закуска и ще се излекува.

-Това отново няма да се повтори нали за този месец? Защото трябва да вземем мерки за безопасноста на ученицие.

Спеше.

-За този месец едва ли.Освен ако сам не реши да се превръща.-каза уморено,но усмихнато Джен.

Превърза раните на Крис.

-Може ли?-Попита тревижено.-Но... Тогава трябва да сме внимателни... Ух трудно е да работиш с превърнати.

Реши, че трябва да се събуди. Събуди се. И се огледа.
-Ъм...-Видя момичетата.-Добро утро-Усмихна им се.

Изправи се.Усмихна се.
-Добро утро.Как се чувстваш?


-Вие ли ви се свят?

-Добро утро.

-Ами... Почти добре. Да малко ми се вие...

-Гладен ли си?


Прегледа зениците му.
-Скоро ще ти мине.

-Да... Като ВЪЛКолак.-Засмя се.

-Да определено си по-добре.-Засмя се леко.

-Ще ти донеса нещо питателн,за лълк.-Усмихна се и излезна.


-Изпий това.-подаде му шишенче с лекарство.

Седна близо до него.

Погледна я. ПОсле погледна доктора.
-Трябва ли?-Взе лекарсвата.

-Да.


Върна се с поднос с храна.

-Хайде Крис...

-Добре.-Изпи лекарствата.-А сега мога ли да ям?

-Разбира се.Ще се върна да те прегледам отново после.


Сложи подноса до Крис.

-Ние може да останем до него нали?

-Благодаря.-Изправи се в седнало положение. Взе подноса.-Добре сенсей.

-Може да останете,но не го натоварвайте психически.-Отиде в кабинета си.



Дръпна си стол до леглото и седна.

-Психически? Какво имаше впредвид?

Започна да яде. Наистина беше гладен като вълк.

Сви рамене.

-Добре... Ще се опитаме...

Изяде всичко.
-Благодаря ти отново.-Поклони се. ПОсле се изправи и се облегна удобно.