Болнично крило

Прозя се и погледна към прозореца.Слънцето вече се показваше.

Имаше тъпа и неловка тишина. Огледа се.

Крис харесваше тишината. Момичетата малко го притесняваха, но истинската причина да се притеснява беше самият себе си.

Беше й неловко.Погледна към земята.

-Ъм... Много тихо. Крис обичаш ли да четеш книги?

Погледна я.
-Че какво мислиш, че съм правил през тези години сам?-засмя се.-От там научих японски. Всъщност знам доста езици.

Облегна се.
-Колко езици?-наклони глава настрани.

-Да?

-Около 7-8.

-Браво.Това е жестоко.-Каза жизнерадостно.

-Да, така е!

-Аз не мисля така. Научих ги, когато бях сам, според мен не трябваше да е така.-Усмихна се.

-Все пак е супер,че знаеш толкова езици.

-Толкова ли е зле да си сам?

-Да. Повече, отколкото си мислиш. Да, от една страна е хубаво да знаеш. Хората дават сумати пари, за да научат един език.-засмя се.

Гледаше заспало из стаята.

Умираше за сън.

-Ъм... Май сте изморени? Цяла нощ чакахте до мен.

-Ъм...Всичко е наред.-Погледна Елрейн.-Ако искаш отиди да спиш.Аз ще се оправя тук.

-Неее. Погледна ги.-Всъщност да.-Усмихна се.-Ще дойда пак да те видя Крис. Чао за сега.-Тръгна.

-Благодаря ви, че стояхте до мен... При тези болки и да си сам е още по-ужасно.

Усмихна му се.
-Няма проблем.Беше забавно.Поне през повечето време.

Засмя се.
-Така ли? Извини ме, ако съм ви уплашил.

Махна с ръка.
-Пф..Изобщо не се уплашихме.

-Усетих...Ъм... Май ти беше единственият човек, когото се доверявах тогава.

-Ми то нямаше друг човек освен мен.-засмя се.

Засмя се.
-Не в такъв смисъл.

-Ако имаш предвид от тези които не се биха с теб,аз и да искам не мога,както се подразбира.Пък Елрейн е много мила.

-Да наистина... Но беше друго с теб...

-Прав си,другите не са толкова странни като мен!-каза щастливо и се засмя.

-Не си странна. Нормална си.

Засмя се.
-Това вече е притеснително.