Хогуортс експрес (1969г.)

Амии тук :Д

Сириус вървеше напред дърпайки куфара си и с бързи крачки, защото 12 годишният му брат не го оставяше на мира с въпросите си. Той се спря рязко и се обърна към брат си и той се блъсна в него.
-Виж... Прияте;ите са ми ееейй там, а ти не подхождаш до мен... Махай се!

Джеймс и Ремус си говориха ,когато забелязаха Сириус.
-Ей, Лап! Насам!!!- провикна се Джеймс махайки ужесточено.

Ремус се плесна по челото:
- Не мисля,че те чуха в Китай.

Сириус чу ужасно високия глас на Джеймс и се обърна към него и се усмиха, но усмивката му не беше за Джеймс. И тръгна към тях с още по-бързи крачки, но брат му не го оставяше и го следеше.
-Рег, нямаш ли си приятели?


-Аз не искам да си дружа с Малфой и Снейп...

-Че, кой иска...-Той измърмори под носа си.

-Тогава си намери други от твоя курс.-Той стигна до Джеймс и Ремус.-Здравейте момчета и ме отървете от това нещо, моля!

-Не бъди гаден, Лап. Как си Регулус?- усмихна се Лупин

Джеймс преметна ръка през раменете на Сириус.
- Тц, Лун е твърде Мил с лепката.

Сириус се намръщи, че чак веждите му се събраха.
-Да, Лун... Много си мил с това малко досадно нещо! Ела тук!-Сириус каза последното малко заповеднически.

А Регулус се нацупи.
-Но аз съм ти брат, а не досадно малко нещо...

Лун въздъхна тежко:
- Съжалявам,но тези двамата могат да са малко груби особено заедно.- после отиде и Сириус.


Джеймс се ухили и намигна на Лап.

А Сирус му се усмихна предизвикателно. Тази година мислеше да каже чувствата си на някой специален. Той въздъхна гледайки Мун. И го прегърна през рамо.

-Няма нищо Ремус... От както брат ми избяга от вкъщи той не говори с никой Блек... Дори с Нарциса...

-Много говориш Рег...-Той каза с нотка предупреждение.

Лун се облегна на Сириус и се усмихна на брат му.

Джеймс започна да оглежда пирона
- Къде ли се губи- мърореше си под носа.

Сириус си ухапа долната си устна и се усмихна, но само докато види брат си.
-Махай се де!

Регулус не намръщи пак. Отиде до Лупин и се надигна на пръсти и го целуна по устните и избяга.

Сириус си разшири очите и тръгна след брат си нервен, но се блъсна в някой и се спя. И видя Червенокосата приятелка на Свиниръс.
-Еванс... Застанал си на пътя ми...

Лили го погледна.
-Май си станал с ... на горе?

Лупин се изчерви като домат,но хвана Сириус за ръката.
-Успокой се Лап. Здравей Лили! Как се чувстваш като префект!- усмихна се все още зачервено лице.


Джеймс прегърна Лили през раменете
- Здравей Еванс! Надявам се, че не ти липсвах прекалено през ваканцията!

Сириус кипеше от ярост.
-Малко лайненце!

-Тези 3 месеца без теб бяха най... най... Най-хубавите... До този момент...-Тя хвана с двете си пръсти ръката му, всякаш е нещо гнусно и го махна от себе си.

Ремус погали Сириус успокоително по гърба.


- Естествено Еванс!!! Сега си по щастлива защото сме заедно!!

Сириус настръхна, но това наистина му подейства успокоително. Но някак и... възбуждащо. Той се обърна към Ремус.
-Нарочно ли го правиш Мун?

Лили не можа да си държи смеха, но ведна стана сериозна.
-Така ли мислиш... Като се качвах на влага се молих да не се засечем... Но ти както всяка година си тук, в коридора... Няма ли да мога да се возя спокойно вече!?

Лун го погледна недоумяваше.
-Какво правя нарочно?- ръката му все още беше на гърба.


- ооо Еванс, прекрасно мое цвете! Думите ти ме нараняват!- сложи театрално ръка на сърцето си.- Сърцето ми е разбито на парчета. Защо не ме целунеш, за да го излекуваш?

"Много си сладъъкк!!!" Сириус крещеше на ум, но лицето му не издаваше нищо.
-Знаеш ли? Ела ние с теб да си купим тиквен пай, аз черпя!-Сириус постави ръката си на кръста му и го поведе от там.-Тук е доста шекспирско.

Лили направи ужасена физиономия.
-О, досадни ми Потър. Бих целунал брадата жаба, но не и теб! Ако ще ти разбие сърцето бих целунал и змия!

Лупин се изкиска.
-Не знам кой от двамата е смешен в словесните им престрелки.

- Ооо цвете Лили, не е нужно да целуваш жаба след като твоят принц е вече до теб!

Сириус се засмя силно.
-Да направим театрален клуб и да ги приемем без прислушване. Все пак са много добри.-Сириус спря жената с количката и взе 3 тиквени пая и любимите шоколадови жаби на Ремус.-Ето... Вземи тези два пая и жабата... Имаш нужда...

-Да, принцът на простаците... Най-грубият принц в Хогуортс!

Лун се усмихна.
- Благодаря, Сири, но няма да мога да изям всичко.- Взе единия тиквен пай.


-Ха значи признаваш,че съм твоят принц!- гледаше самодоволно.Посегна към чантата на Лили.- Ще ти я занеса до вагона на префектите.

-Задръж ги за после... Взе ми и моя пай...-Сириус се усмихна мило, нещо което правеше много рядко.

-Не... Можеш да му направиш нещо... Например да го омягосваш! И принце отиди до приближените си, ще се изгубят без теб... Но ако искаш мен, забрави за Блек...

-Изяш си пая Сириус.- но прибра шоколадовата жаба.


Лицето на Джеймс стана сериозно.
- Добре ще се махна...за сега. Но Еванс не можеш да ми поставяш условия за приятелите... Аз не съм ти казал нищо за твоите. Дори за онази смъртожадна невестулка.- последното си го промормори под носа.

-Добре... Ще го запазя за после... Ако ти се дояде.

Лили за малко се умълча. За първи път виждаше Джеймс толкова сериозен.
-Ако говориш за Сивиръс, цяло лято не съм му писал... Ясно му казах, ако не се откаже от черните изкуства няма да съм му приятелка повече! Но Потър моля те, Блек влияе лошо на всички ви! Той е най-ужасният ученик в Хогуортс... Може би ти си съвсем друг човек... Но Блек не ти позволява да си истинският ти Джеймс...

Ремус преметна ръка през раменете му.
-Хайде. Ела да си намерим купе! Сигурно и Джеймс и Питър ще дойдат скоро.


- От къде знаеш кое е истинското з, след като не си си направила труда да ме опознаеш? Ще се видим пак Еванс.- обърна се и тръгна да търси приятелите си.

-Даааа...-Сириус каза замечтан. Превръщаше се в различен човек при Ремус, особено от миналата година.

Лили изсумтя и тръгна след Джеймс.
-Знаеш ли? много добре те познавам! Ти си човек, който тормози по-слабите от себе си. Не мислиш никого освен себе си. И си голям нехранимайко!

-Какво прави през лятото?-отвори врата на купето



-Наистина ли мислиш така?- наистина го заболя от думите й