Хогуортс експрес (1969г.)

-Мислих за теб!-Той изръси без да си помисли.

Лили за момент не каза нищо. Май наистина беше прекалила. Не мислеше точно това.
-Ъм... Потър съжалявам... Не исках да го кажа...

Леко се изчерви.
- Оооо Сири!- щипна му бузите- Толкова си миличък със стария си приятел!


Очилата му проблемната и отново преметна ръка през раменете й.
-Няма нищо Еванс! Знам,че не го мислеше. Аз съм твърде съвършен, а и сродната ти душа! На нас ни е писано да сме заедно. А и ти си твърде мила, и добра, и нежна и красива и умна.....-изпадна в Лилиленд.

Сириус си пое дълбок въздух.
-Лун... Ще ти кажа нещо...

Лили се намръщи.
-Ъххх! Същият си ПОтър!-Тя му махна ръката от себе си и тръгна към купето на префектите.

- Разбира се! Знаеш,че можеш да ми кажеш всичко!


-Лили цвете! Ще се видим отново по!!!


Марлене си търсеше купе

Той си пое дълбок въздух.
-Ремус...-Той му хвана ръцете. Никога не си е представил, че ще е толкова трудно да го каже. Ами ако той не изпитваше същите чувства като него. Ами ако им приключи приятелството.

Лили му направи чао без да се обърне към него и влезна в купето си.

-О Мерлин! Не ми казвай,че си убил някого!!!! Тц.... Знаех,че е въпрос на време с Джеймс съвсем да прекалите, но не мислех,че ще трябва да те посещавам в Азкабан!



Джеймс тръгна змечтано към приятелите си.
-Тя ми махнааа.

Сириус изпадна в паника и си дръпна ръката от него като попарен
-Не! Не полудя ли Лун!? Друго е това, което искам да ти кажа... Но...-Той не можа да гледа в очите му и май леко се беше изчервил и отново му хвана ръцете нежно.

Лили се усмихна доволна. Потър й влияеше много странно.

Ремус избухна в смях.
-Лап трябваше да си видиш лицето!


Джеймс влезна в купето.
-Какво правите мили мои деца?-видя хванатите им ръце и се ухили.-Лааап нима вече ме смени с Лун мислех, че имаме нещо специално!!!

Сириус като чу Джеймс веднага си махна ръцете от Лупин и седна на седналката като си сложи качулката на мантията си.
-Оставете ме на мира!

-Лап недей така. Не исках да те обидя.-Лупин


-Да Лап! Освен това не трябва да се срамуваш от любовта! Освен това между нас така или иначе нищо нямаше да се получи. Аз принадлежа на моето цвете!

Сириус се изправи.
-Глупав Потър! Знаеш, че съм влюбен в Лун, а не в теб!-Той като осъзна какво каза избяга от купето.

Джеймс се ухили.
-Мисля,че е момента да го последващ.-седна.



Беше слисан,но тръгна след Сириус.

Сириус беше се скрил в тоалетните. Чувстваше се като глупак. Как го изръси. Лун го караше да се държи като глупак. А Джеймс беше развалил романтичния момент!

На Лили й се дояде нещо сладко излезна от купето, за да търси жената с количката, но по пътя се срещна със Сивиръс.

Сивиръс беше сериозен и я подмина без дпри да я погежда.

-Сивиръс...-Лили каза тихо.

Лупин влезна в тоалетните.
- Сириус? Тук ли си?


На Джеймс му стана скучно и излезна в коридора.


Марлене видя Лили и се хвърли на врата й.
- Лилс, липсваше ми!!

Сириус чу Лун, но се прави, но не му отговори. Чувстваше се толкова неловко.

Сивиръс се обърна към Лили, но когато приятелката й долетя той продължи пътя си, но се срещна с Джеймс.

-Хеййй!-Лили също я гушна.-Липсваше миии!

-Сириус всичко е наред. Моля те излез.


-О Свини,виждам че все още те е страх от сапун и вода.-изсъска Джеймс.


-О ти на мен, Лилс! Във Франция беше толкова скучно!

Сириус отвори бавно вратата и излезе от кабинката все още с качулката си.

-А, моето лято със сестра ми беше ужасно... Всяка година става все по нетърпима.

-Махни се Потър...-Сивиръс се опитвае да звучи уверен, но имаше колебание в гласа си.

Прегърна Сириус.


- Горичката ми! Значи все още ревнува?


- Виж какво Свини. Ще го кажа само веднъж. Не ми пука какво ще става с теб, но пътя по който си тръгнал застрашава Еванс. А това хич не ми харесва.

Сириус се учуди и леко се отдръпна от Ремус.
-Лун... Не искам да ме съжаляваш...

-Както винаги...-Лили от време на време хвърляше един поглед към Джеймс и Сивиръс.

Снейпо погледна към Лили, после се обърна към Джеймс.
-Не си ти, който ще ми го каже ПОтър,

- Не те съжалявам! Ако не друго ние сме приятели! И а те ... Искам да кажа, че....Ох


Проследи погледа на Лили и изпъшка.



- И какво? Хем си с Волдеморт, хем и Лили? Нали малкият ти ум осъзнава,че той убива различните?

-Да... Ние сме приятели...-Сириус каза малко разочарован.

-Какво правят пак тези двамата?-Лили тръгна към тях.

-Тя няма да пострада! Аз няма да позволя... А ти не можеш това! Не и с твоя малък ум!

- Аз не искам да те нараня. Само че със моят малък космат проблем не заслужавам, не мога.... Моля те разбери!


Марлене последва Лили.


АДжеймс стисна пръчката си в робта.

-Лун... Ти заслужаваш най-доброто... И май това не съм аз...-Той каза унил.

-Какво правите!?

Сивиръс погледна Лили.
-Здравей Еванс!-Той каза студено. Не трябваше да допусне Лили до себе си.

Прегърна го.
- Повече от добър си.

- Нищо особеноЕванс. Тъкмо препоръчва един шампоан на Свини.


Марлене се изкашля

-Тогава... Тогава... Приеми чувствата ми!-Той каза ентусиазиран.

Лили погледна Сивиръс.
-О, така ли?-Цяло ляото не получи писма от него, а когат го виждаше той я отбягваше или й говореше лоши неща. Тя знаеше, че и той се беше превърнал един от тях. И това беше краят на двамата. Пътищата им се раздляха тук.-О, да... Трябва му!-Тя каза студено.

Сивиръс почувства болка. Но това беше най=доброто за нея.