Улиците /Коноха/

Тук.

-Къде ходим?

-У нас, деца.

-У вас? Но...-"Как ще тренирам сега?"

-Да у нас.Не мога да ви оставям сами.Ще се грижа добре.

-Но... Аз бях сама толкова години.-Едва ли Какаши би вярвал на това. Не е толкова тъп.

Погледна я.
-Хм...?-от погледа му се четеше "Приличам ли ти на enai?"

Погледна го също.
-Какво?

-Аз разбирам всичко.Не се опитвай да ме излъжеш.

-Никой не се грижеше за мен!

-Каквото си искаш кажи, вече ти казах, че е трудно да ме илъжат.

Намръщи се. Не и хареса Какаши. Ритна един камък. Но малко повечко беше испуснала чакрата. И той излетя бая далече. Даже изобщо не трябваше да пуснеш чакра. Но беше твърде изморена. И не можеше да контролира. Усети как силите и я напускат. И как чакрата само се освобождава. Падна на колене. А после на земята.

-Риса? Добре ли си?-вдигна я.

-Хм.-Саксе я погледна.

Беше в безсъзнание. Не можеше да контролира чакрата си.

-Саске отиваме при медик-нинджата!

-Какво й стана?-тръгнаха към медик-нинджата.

Почувства се още по-безсилна.

-Не може да контролира чакрата си.-тръгнаха бързо към болницата.

Саксе тръгна след тях.

Беше заради тренировките. Още беше много малка, за такива тежки работи. А и беше изморена. И не можеше да контролира себе си.

Бяха там.Остави я на стаята и чакаше.

-Как така стана изведнъж?-погледна след нея.

Лекарят влезна. Прегледа я. И накара чакрата да се върне в тялото и. Излезна при Какаши.
-Хм? Твой ученик ли е Какаши? Много я натоварваш! Изморена е за това е припаднал. Да и загуба на чакра има малко роля в това. Тя е още малка... Едвам си контролира чакрата още... А пък и са отключени всичките чакри. Давай по-бавно вече... Ще се оправи утре. Но тази нощ ще стои тук... Ще остане ли някой с нея като придружител тази нощ? Малка е, за да стои сама в болницата.

Вече беше спокойна. Събуди се. И се огледа. Много и се спеше.

-Да... Да, ще гледам повече да не я натоварвам.Добре, има кой да остане с нея.-погледна Саксе.-Благодаря ти.

Саске също го погледна.
-Какво?

-А, супер.-Тръгна си.

Огледа се. И заспа.

-И аз няма да стоя тук сам в болницата с нея.

-Ще стоим заедно.А и не си толкова малък.

Спеше. От няколко дена за първи път.

-Но тренировки...

-Забрави за тях.Имаш време.