Апартаментът на Лори и Лизи/ Лизи и Лори

Усмивката й се стопи.
-Аз...не знам.Не я познавам...А и татко не говори за нея.

-Съжелявам...-Той се чувстваше ужасно.-Аз съм глупак.-Каза тихо. И я погледна виновно.

-Не.Ти нямаше откъде да знаеш.-усмихна се насила,усмивката й не узаряваше очите й.

Той я дръпна към себе си и я прегърна.

В началото се стегна,но после се отпусна и също го прегърна.Отпусна главата си на рамото му.

-Аз съжелявам...

-Няма за какво.

Погали косите и. И я прегърна силно.

Стоеше така.

-Аз много съжелявам... Не знам какво да кажа.

-Няма какво да кажеш.Каквото е било било.Не можем да променим миналото.

-Да. Но бих искал да променя...

-И да искаме не можем да променим каквото вече се е случило.Можем единствено да меним бъдещето.

-Да... И се надявам, че няма да загубя и Лес, както загубих семейството си...

Отдръпна се леко и го погледна в очите.
-Инцидента ли?

-Мх...-Той кимна.

-Съжалявам.-прегърна го.

-Защо ти? Аз съм виновен...

-Как така,защо аз?И защо да си виновен ти?

-Защото съжеляваш. АЗ трябва да съжелявам, аз ги убих...

-Не си ги убил ти.

-Катастрофата беше заради мен.

-Случват се катастрафи Кърт.

-Мх...

Облегна се назад и придърпа и него със себе си.Започна да гали косата му,сякаш е дете.
-Всичко е наред.Случват се такива неща.Не можеш да се обвиняваш за това.