Апартаментът на Лори и Лизи/ Лизи и Лори

-Не аз се лигавих тогава, госпожата, която караше колата изгуби контрол заради мен... а другите ни братя и сестри, не бяха истински, но... умряха с нея, само аз, Лес и Нейт се спасихме...

Притисна го по силно към себе си.
-Шшшш.Всичко е наред.

Той не осъзнателно си припомни всичко. Сълзите му започнаха да се стичат.

-Шшшшшш.-галеше косата му.

Той легна на скута и. И се сви.

Продължаваше да гали косите му и да му говори успокоително.

Той се успокояваше, но продължаваше да плаче, не искаше да мисли за това...

Продължаваше да заглажда косата му.

-Благодаря ти Лизи... Добрте, че имам приятелка като теб...

Продължаваше да го гали.
-Аз не направих нищо.

-Стига ми да си до мен...

Ръката й замръзна за момент при думите му после отново започна да се движи.
-Разбира се,че ще съм до теб.За какво са приятелите.

Той се усмихна.
-Благодаря ти... Винаги отбягвах всички и предпазвах Лес, защото винаги сме били отхвърлени от другите деца...

-Децата могат да бъдат жестоки,а и по-големите.Понякога само те използват.

-Да... Затова аз и Лю се държахме така в началото. Лес и Нейт те винаги вярваха, че има добри и такива, които няма да ги използват...

-Всички со готови да те използват,особенно ако им позволиш.

Той кимна.
-Но сестра ми винаги вярваше...

-Вече по-добре ли си?

-Да много по-добре.-Той се исправи.-Искам да се заяпозная с брат ти. И то много.

Ухили се.
-Съжалявам, "Любов моя",но запознавам със семейството,чак след 5 среща.

-5 срещи?

-Ами да мога да те запозная с нашите скъпи мой чак след петата ни среща.-намигна му.

-Е това е 5 :д. 1 в учили6тното кафене, 2 в класната стая, 3 пак в кафенето, 4 когато уби онзи, 5 сега.-Той се хилеше.

Засмя се.
-Съжалявам но сме още на 4.Когато го убих не се брои то е към кафето.-оплези му се.

-Хъм... Утре в училище...