Апартаментът на Лори и Лизи/ Лизи и Лори

-Не, нямам нужда от нищо. И добре съм.

Усмихна се.
-Обадих се на Лес и й обясних.

Удари се по чекото ще дойе...

Погледна го странно.
-Ще ида да ти направя супа.

-Да. Добре.-Каза го нарочно, за да е сам. Незнаеше защо, но се чувстваше неудобно при нея.

Отиде в кухнята,за да му направи супа.

Той се облегна и гледаше стаята.

Беше готова.Сложи я на поднос и се върна пред него.Постави таблата пред него.

-Благодаря.

Кимна.
-Мога ли да направя нещо друго?

-Не. Достатъчно е. Благодаря.

-Добре.-Върна се в стаята си.

Уилям отвори входната врата с ключа който беше взел от Лизи.Беше дошъл да я изненада.

-Може ли да махна ризата стана ми много топло?

Лес почука на вратата.

Не чу че се чука на вратата.Отиде в стаята до Кърт.
-Да махни я.Да не вдигаш температура?

Отвори вратата.Погледна момичето отгоре до долу.
-Да моля?

-Не, добре съм.

Тя също го огледа.
-Дойдох за брат ми!

Отново сложи ръка на челото му.
-Не разбирам,защо ти е топло и си червен,щом имаш температура.

-Имате грешка,тук не може да има момче.

-Добре съм. Успокой се.-Намигна и.

-А вие какво сте? Брат ми е бил болен и е тук. Махнете се моля.

-Да добре си.Затова си червен.

-Брат ви не може да е тук.Сестричката ми не се занимава с момчета.

-Лизи? Да знам.-Тя го бутна и влезна. Качи се горе.Кърт! Къде си идиот?

Навря лицето си до неговото.
-Мисля,че имаш някой тропична болест.

Тръгна след нея.