Апартаментът на Лори и Лизи/ Лизи и Лори

Телефонът звънна.
-Един момент.-отиде и вдигна телефона не забеляза,че книжката й падна от джоба.

Отиде тихо до Лес.

-Лес вземи книжката.-Каза тихо.

-Не!-Тя също каза тихо и погледна Лора.-Ехо.-Усмихна се.

Продължи да говори.Придърпа тефтер и химикал и започна да записва.

-Ехо.-също се усмихна.Наведе се и взе книжката.Отвори я и заразгръща страниците.

-Защо не го взе?

-За какво ти е? Как си Лори?

-Ще отида да говоря от стаята си.-стана и отиде там да продължи разговорът си.

-Ддобре ссъм.Исскашш лии да виидишш?-попита Кърт.

-О, да красавице.-Взе тефтера. Отвори го.

Поглати главата си.

Записа данните които й дектуваха и преговаряше.

Последният записан текст в тетрадката й:

I realy like you every now and then,
because you are like you not like them.
Because you are deferent from everyone I know,
you are the one that I realy want.
You are so diferent,you are just fine,
you make me smile and feal alright.
But I can't say that all aloud,
because I'm afraid and can't ever stop.
I'm afraid because that other guy,
that make me fall for him and after that cry.
I'm afraid you'll do thinks like him,
even to know you aren't him.
How I must stop that pain hell,
that burn our souls like a flime?

Изчерви се и срамежли погледна през рамото му в тефтера.

Той четеше пешсните и.

Свърши с разговора и тръгна към приятелите си.

Също четеше.

Харесаха му.
-Лол...

Лес беше притеснена и гледаше към стълбите.
-Оставете тефтера сега ще се върне.

Слезна при тях.
-Ехо какво правите?

-Ем...ам...такова...

Кърт остав тефтера върху масата.
-Н...нощо намерихме тефтера ти.

-Д...да...

Притесни се.
-Прочетахте ли ги?Всичките ли?

-Ам...ами ммалкко.Ссъвссемм ммъничккоо.

-Аз не съм чел.

-Аз даже не бях до тефтера.

Сви рамене.
-И да бяхте няма проблем просто имам недовършени и не ми харесва идеята да четат недовършена работа.

Отдъхна облекчено.

Той също. И пак го стегна сърцето. Напрежението беше много голямо.

Тя също.
-Не се ядоса нали.

-Не не ги пиша,за да ги крия.Просто са израз на моите мисли и чувства и предпочитам просто да са довършени когато ги четат или слушат.Това е.