Апартаментът на Лори и Лизи/ Лизи и Лори

Кимна и се свлече на един стол.

-Добре ли си Кърт?

-Да не се притеснявай...-Той легна.-Пишеш песни?

-Предпочитам да ги пея,но често пиша текстовете си,за да изкажа гласна това което иначе не бих казала гласно.И сигурен ли си,че си добре?

-Ттакаа е ппоо-лесно даа сее иззкажжеш.

-Да добре съм. Ти ме уплаши.

-Ммм трябва и аз да опитам...

Ухили се с най-блестящата си усмивка.
-Благодаря.Значим съм толкова грозна и страшна,че мога да убия човек като ме погледне.

-Ааазз щщее ти ппомогннаа Леесс.

Седна до нея.
-Наистина ли?

-Не си грозна... помислих, че пак ще ми се нахвърлиш...

Ухили се още повече.
-Но скъпи,та аз те обожавам,не бих ти се нахвърлила за това.

-Рразббира ссее.

-Олл, караш ме да се чувствам важен.

Гушна я.

-РАзбира се,че си важен скъпи.

Стъписа се,изчерви се и също я гушна.

-Никога не съ се занимавал с песни ^^"

-Наистина ли?

Кимна.
-Разбира се.Всеки е важен,а ти си наистина специален,когато те опознае човек.

-Аз пиша стихове,но ще се радвам да ти помогна ако мога.-учуди се,че не заекна.

-Йее... Може и стихове не е задължително да е песен.

Той се изчерви.

-Всъщност ти си единственото момче,което не ме прати по дяволите след като му казах,че искам да сме само приятели.А това говори много.Ти си наистина различен и чак сега го разбирам.

Усмихна й се лъчезарно.

-А, аз мога ли да помогна с нещо?

Той се усмихна...
-Аз...аз...-Той беше много щастлив незнаеше какво да каже.

-Моляте просто даразбереш,че въпреки това не съм готова за нещо повече от приятелство.Ти си специален и прекалено добър приятел,за да рискувам да те нараня.

-Ами ддаа ссммее пприятелки?

-Разбирам те.-Усмихна се.

-Нали сме приятели.-Прегърна я.

Наведе се и го прегърна.
-Благодаря.

-Да.