Апартаментът на Лори и Лизи/ Лизи и Лори

Той също го прегърна.,

-А, с друго нещо да ти помогна?

Отпусна главата си на рамото му.

-В ммомменттаа нне се сеещамм.

Погали косата и.

-Виж ги. Защо не са заедно? Какво им пречи?-Каза тихо на Лори.

Стоеше си и не й се искаше да мърда.

-Нне ззнаам.Мможжее ббии ппроссто нее моогат дда се рразберат.

Той също не искаше да я остави.

-Ух... ела в кухнята да ги оставим.

Затвори очи.

Кимна стана и отиде с нея в кухнята.

Прегърна я силно.

-Ух... Сега какво да правим?

-Кърт.-отдръпна се леко и го погледна в очите усмихна се леко и тъжно.

-Не знам.Кколкко лли времме щще имм отнемме да се рразбберат?

-Да?

-Ох... Незнам искам да се разберат...

Прехапа устни.
-Искаш ли да ти донеса нещо?-каза притеснено.

-Ддаа.Праввятт ссладкаа ддвооййккаа.

-Мхм.-Лес.

-Не. Стой така.

-Ам...Но...-но все пак отново се отпусна в ръцете му.

-Ддаа отиддемм лли ддаа шпиоонирраме?

Той отново го прегърна.

-Да... какво? Хайде!

Стегна ръцете си около него.

Лекичко подаде главата си от вратата.

Усмихна се. Имаше надежда.

Тя също.
-Лол. Много са сладки.

Отдръпна се рязко.
-Аз не съм....Ти не разбираш....Аз....-обърна се и изтича в стаята си

:shock: :shock: -Кккаквоо стаанна ттукощщооо?

-Какво... какво съм направил?

-Лол... Май не го харесва.