Апартаментът на Лори и Лизи/ Лизи и Лори

Хвърли се на леглото си и зарови лице във възглавниците.

-Мммайй ссии пправваа.

-Какво и стана?-Кърт.

-Щяха да са добра двойка...

Не искаше да става така,но просто се сети за предишната година.Опита се да не мисли така,но винаги смяташе,че Кърт ще постъпи като НЕГО.

-Ммможее ббии даа,моожее ббии ннее!-сви рамене.

Кърт въздъхна и седна.

Тя също въздъхна.
-Дали са не говоря с Лиз?

Сложи ръце на ушите си.Картини и звуци от преди започноха до се въртят пред учите й.

-Аккоо ссммяташш,ччее щее ппомоггне.

-Ох. незнам... Ще отида, и ако случайно дойде един от брчтята ми се обади.

Сви се на кълбо.

-Дддообррее,нно сллед ммалкко щее ходдя ддо библиоттекаатта.

-Добре. Тогава кажи на Кърт да извика помощ...-Тя се качи горе. Почука на врата.

Изправи се бавно.
-Влез.

-Амм Кърртт?

-Да.-Той се обърна към нея.-Маце?

-Може ли?-Тя отвори вратата.

-Разбира се.Извинявай,че така се махнах отдолу.С какво мога да ти помогна?

Изчерви се.
-Амм ддобррее лли сии?

-Да много добре... Ти маце?

-Може ли да седна.

-Разбира се.Настани се удобно.

-Ааммм Лес е горе пппрри Ллииззии.Ккказаа ааккоо дойддее няккойй отт братятта дда аввикааш ппоммощ.Азз излизаам.Чао.Стана и отиде до стаята да си вземе чантата.

-Помощ? Лол...

-Ъмм... Добре ли си?

-Да разбира се.Защо питаш?

Взе си чантата и тръгна.
-Чаааоо Къртт.-излезна.

-Чао маце.

-Просто не ми изглеждаш добре.

-Аз...такова...просто...ух не знам как да ти обясня.