Апартаментът на Лори и Лизи/ Лизи и Лори

Кимна в знак на съгласие.Изведнъш се сети нещо.Отиде доКърт и отново приближи лицето си до неговото.
-Вече си добре!!!Но не разбирам.Одеве ти беше зле и беше червен като рак,а сега не си зле да забраняваш.

Приготви се да скочи като видя колко близо е сестра му до Кърт.

Той стана червен като домат и отстъпи назад.
-Няма да излизате и толкова!

Тя въздъхна.

Започна да го сочи.
-Пак стана червен!Пак стана червен!-Пипна челото му с ръка.-И пак нямаш температура!Май наистина е нещо тропическо.Да си бил случайно в скоро време на тропиците?

Въздъхна тежко.Сестра му беше уж умна,но на моменти беше абсолютно сляпа и се държеше като идиот.И дори идиот би могъл да каже причината за състоянието му.Поклати глава.

-Не. Не съм бил.-Той кихна.

-Ето разболя се. Къде ти е блузата?

-Първо беше в пералнята а сега е в сушилнята.

-И защо подяволите е там?

-Защто се исцапа.

-С какво? Защо не внимаваш?

-Ядоса ме,ударих му ръката и затова се уля.

Успокои се.
-Така може.

-Не, не може. Сега си болен. Ето суитчера ти. Донесох го за всеки случай. И добре, че съм донесъл.

Той взе сутчера и го облече.
-Като майка ми си...

-Защо не отидем в хола и не седне?А?

-Става.

-Добре.-Кърт.

-Да става.-Тя се усмихна.

Заведе ги в хола.
-Ще желаете ли нещо?

-Да аз искам вода.

-Не благодаря ти. Вече пих сок и ядох супа.

-Аз ще взема чай ако може.-Седна на дивана и дръпна кърт до себе си.

-Добре.-Скоро се върна с вода,чай и бисквити.Постави ги на масата.Седна в краката на Уил.

Усмихна се на сестра си.

-Благодаря ти.

Той се усмихна.

Лю влезна без да почука.
-Врата беше отворена. Чух, че си се разболял приятел. Добре ли си?-Прегърна го.

Погледна Лю.Въздъхна и се сгуши в Уил.

-Ти пък кой си?

-Да добре съм приятел.

-Ъ... нямаше ли да чакаш приятелка?