Апартаментът на Лори и Лизи/ Лизи и Лори

-Ако не искаш недей, но може и да ти помогна.

-Не обичам да си го признавам,но ме е страх ужасно много.

-От какво?

-Мъжете.

-Мъжете? Да... Аз също се страхувам...

Кимна.
-Не мога да помогна.Знам,че Кърт не е като НЕГО,но просто като го погледна и ме обзема паника,че ще се случи същото.

-Няма да ти кажа довери му се. Знам, че не е като "НЕГО"... Но все пак не му се доверявай.

-Да ти призная това ме обърка още.

-Той е твърде добър и нежен... Няма да иска нещо от което ти не искаш... Но все пак е мъж...

-Сега вече разбирам.

-Е, Това добре ли?

-Ако искаш да кажеш,че може да опита нещо без аз да искам.Това не ме плаши мога да се справя физически.Страх ме е да не хлътна и да страдам отвътре.

-Но... Това не е лошо да обичаш някого...-Замис ли се. Всъщност беше много лошо...

-Лошо е когато си играят с това.

-Той не би играл...-Каза не сигурно...

-Добри и да е така,просто не мога да спра да се съмнявам.По-силно е от мен.

-Кое? Не те разбирам. Защо не искаш да му се довериш?

-Не е,че не искам,просто не мога.

-Разбирам те...-Погледна на долу...

-През последната една година си играя с момчетата,за да не си играят те с мен.И просто не искам да направя същото с Кърт.Той ми е приятел.

-Не го прави...

-Кое да не правя?Да не си играя с него?Казах ти,че не искам.

-Но, ако наистина го харесваш защя не му даваш шанс?

-Момчетата никога не са искали да са ми просто приятели.Той е първият ми приятел,като изключим разбира се братята ми.Не искам ако нещата не проработят между нас да загубя не само гадже,но и приятел.

-Разбирам... Аз мисля, че вече загубих Лю...