Апартаментът на Лори и Лизи/ Лизи и Лори

-Вие как сте?

-ъм...добре

-Ем...-Въздъхна...

-Ем? Ъх...

Чувстваше се неловко.

Погледна я.
-Лес не е ли е време да си тръгнем?

-А? Не го слушаше. Да, да.

Погледна Лес после Кърт,като избягваше очите му.
-Май не те разбра.

-Ъх... Кой мислиш пак!?

-Никой.-Щеше да се разплаче.

-Не й викай!И си е нейна работа за кого мисли.

Въздъхна.
-Извинявай Лес.

-Вече няма значение...-Тя се изправи и тръгна.

-Лес утре вечер свободна ли си?Ако си искаш ли да вечеряме заедно?

Обърна се. Усмихна и се.
-Много ще се радвам.-После се обърна към Кърт и усмивката и изчезна.-Ще изпратя Лю да те вземе.-Каза студено.

Поклати глава и отиде до Лес.Прошепна в ухото й така,че само тя да я чуе.
-Надявам се не възразяваш да вечеряме у братята ми?

-Не... Както ти решиш. Нали брат ми няма да ти прече докато изпратя Лю

-Не.

Тя се усмихна.
-Благодаря. В колко да дойда?

-Какво ще кажеш утре към 18:30 да мена да те забера?

-Добре. ТОгава чао.

-Чао.

Тя излезна.

-Ух... Не исках да я разстроя.

-Не мисля,че ти си единствената причина да е разстроена.

-Защо? Кой идиот я растрои така???

-Никой.Просто размишлява за различни неща.

-За какво?

-Не знам.Не мога да чета мисли все още.

-Знаеш!