Апартаментът на Лори и Лизи/ Лизи и Лори

-Не си.Не ми прилича на някой който ще се откаже лесно.

-Да знам, но... аз... аз... ух...

-Не си сигурна какво изпитваш?

-Мхм... и не съм сигурна кътм кой го изпитвам...

-Двама ли са?По-зле си от мен.

-Еми да...-Въздъхна...

-Лю и кой е другия?

Тя се изчерви...
-Уил...-Каза много тихо...

Ухили се.
-Брат ми не е лош,но е момче.

Тя се изчерви повече...
-Той е различен... Лю също.

-Но единият трябва да е по-добър за теб.

Въздъхна.
-Лю ми беше като брат... Не е правилно...

-Съжалявам,но не мога да ти помогна.Това е решение което трябва да вземеш сама, а и аз едва ли съм най-добрият съветник.На себеси не мога да помогна,та на друг съвети да давам,нонай-добре ще е да се довериш на сърцето си.

-Ух... Сърцето ми?

-Да.

-Аз мислех, че винаги ума казва истината...

Да,но и сърцето помалко.

-Сърцето ми не ми казва нищо.

-Тогава слушай разума.На мен не ми помага,но на теб може.

-Мхм... Уил... Ух...

Усмихна се.
-Да отидем ли до Кърт да не стои сам.

-Добре...

Хвана я за ръка и тръгна.

Слезнаха.
-Как си братко?

-Добре...-Той пак легна.

Седна на футьоила.