Апартаментът на Лори и Лизи/ Лизи и Лори

Той се усмихна и леко докосна бузата си. Той протегна ръката си и я погали по лицето.

Първата й реакция беше да отдръпне лицето си,но после се спря.Реши,че следе като са приятели няма проблем.

След като тя се отдръпна той също си одръпна ръката. Не искаше да прави нещо, което тя не иска.

Започна да се чувства неловко.
-Нали знаеш,че ако кажеш на някой,че съм плакала ще се наложи да те убия.-каза на шега.

Той се ухили.
-Няма да кажа. Твърде съм млад да умра.-Ухили се по широко.

Също се ухили.

-Сега си по-добре нали?-Попита загрижено.

-Да просто се чувствах....-млъкна.

Усмихна се.
-Случва се.-Ухили се.-Радвам се, че си добре. И се радвам, че най-накрая ми позволи да съм ти приятел.

Ухили се.
-Е да,все пак и Неандерталците могат да са приятели.-Хвана ръката му без да осъзнава.

Той се изчерви, но едвам се забелязваше.

-Е,Неавдерталецо,ще желаеш ли нещо?-продължаваше да държи ръката му.

-Какво предлагаш?

-Ами сок от прастови,портокалов сок,ябълков сок,кока-кола,минерална вода.Какво искаш работим по желание на клиента.

Той се ухили.
-Ами един ябълков сок тогава.

Заведе го в хола и го остави.Отиде до кухнята за сок.

Той седна и се облегна.

Върна се с чаша сок и му я подаде.

-Благодаря.-Той се усмихна ^^.

Кимна и седна срещу него.

-Идва лятната ваканция. Планувала ли си нещо?

-Не.Чудя се как да се отърва от братята и баща си.Не ме оставят на мира.

-Искаш ли да направим нещо през лятото?

-Моля!?-зяпна го.

-Ами да ходим някъде незнам. Ти реши може и тук да се забавляваме, не е нужно да дадем толкова пари.