Апартамента на Лесли, Кърт и Лю /Нейтън/

-Вярвам ти...-Прегърна го.

-Дообрее!-Взе от хкадилника сладолед.-Искате ли сладолед?

Също я прегърна.
-Хайде при него, да отиаме.-отиде при него.-Уау...м, искам.

-Аз също.-Отвори си устата.

Той и подаде сладолед.

-Аз също.-погледна го.

И на него му даде.
-Не се наядох.

Засмя се.
-Шишко.

-Ъхкънджана Кърт ;D -засмя се.

Разсърди се. И се разплака.
-Не съм.

-Добре, добре не си.

Прегърна го.
-Не се сърди.-засмя се.После го пусна.

-Но ще станеш. Ако продължаваш така.

-Нали щяхме да ходим на дискотека. Хайде да се приготвим.

-Добре, да се приготвим.-усмихна се щастливо.

Тръгна към стаята.

Лю също.

Кърт също.

Момичетата бяха готови.

Лю също беше готов и слезна в хола.

Тя слезна долу.
-Лю нали не е много късо.

Кърт я видя.
-Какво е това? Луда ли си? Махни тази пола!

-И според мен!Махни я тази...пола!Колко см е?!Облечи нещо др >_<

-Искам тази...

-Не казах!-Хвана я за ръката и я заведе до стаята.-Облеи друго нещо. Чу ли!?

Чакаше ги, защото вече не искаше да види тази пола в/у нея.

-Добре.-Разплака се.

-Защо плачеш сега.-Гушна я.

Все още ги чакаше долу, мислейки, че Кърт й избира нещо, което да облече.След като закъсняха се качи при тях.

-Защото нищо не ми давате. Защото ме подтискате.

-Стига не плачи знаеш, че немога.

-Хей...Какво стана? о.о Добре де, облечи.Само не се натъжавай.-също я прегърна.

-Н...добре де, добре. Но само този път.

Плачеше. Не беше за полата, но искаше да и вярват, не така...

Изтри сълзите й.
-Добре, да не закъснеем.-реши да смени темата и да не плаче повече.

-Вие ми нямате доверие!

о.о
-Защо така мислиш?