Из коридорите

-Добре.

Тръгнаха към стаята и.

Вървеше след нея.

Спря обърна се към него...

Погледна я.
-Какво има?Нещо не е наред ли?

-Ъмм...-Тя не можеше да го гледа в очите...

Повдигна брадичката й с пръст.
-Кажи ми какво има Р-у-к-а.

Захапа долната си устна...
-Аз... такова...

-Да не би някой да ти е направил нещо?-Стисна юмруци.-Кажи кой е и ще се погрижа за него.

-Ем... това е друг въпрос... Аз за друго...

-Да не ти е лошо?Искаш ли при сестрата?

-Добре съм... Аз незнам как да го кажа...

-Ако не смяташ,че можеш да го кажеш просто изчакай докато можеш.

Тя кимна. Беше готова, незнаеше защо не можеше да каже.

Чудеше се какво й е.

Пое дълбок въздух.
-Не мога повече...

-Не можеш да ходиш?Ще те нося тогава.

Тя кимна.

Даде й да хване документите и я вдигна на ръце и я понесе към стаята й.

Обви врата му с ръце. Отново пое дълбок въздух.
-...

Погледна лицето й."Толкова е красива."

-Каин...

-Ъм...Да?

Гледаше очите му.
-Аз... Аз... Аз те... ха-ха-харесвам.

-И аз те харесвам.Щеше да е притеснително да не е така.Какви приятели щяхме да сме ако не се харесваме?