Из коридорите

Тя въздъхна.
-Да.-Скочи от него и тръгна напред...

-Рука.-хвана ръката й.-Какво ти е?Нещо неправилно ли казах?

-Не...-Тя се измъкна и тръгна по бързо.

-Рука....-прошепна.Наведе глава тъжно."Обичам те!"

Тя спря.
-Да?

-Аз...Защо ми се сърлиш?

-Не ти се сърдя.-Тя се отпусна в ръцете му.

-Хн.-гушна я.

-Може би... Просто... Ти не ме разбираш...

-А какво точно трябва да разбера Рука?И според мен ти не ме разбираш.

-Аз те разбирам... Мойе и не те...-Обърна се към него.-Били ми обчснил?

-Опитах толкова пъти Рука,но ти дори не ми обърна внимание.Правех какви ли не неща,за да ти покажа,но ти така и не разбра.Прекалено си заслепена.А аз се изморих.

-Какво си ми показал? Какво имаш в предвид?

Поклати глава.
-Вече е без значение.Изморих се от това Рука.

-Добре.-Тя се обърна и тръгна бавно.

Наведе се,а кичурите коса покриха лицето му.
-Обичам те Рука.Обичам те още от деца,но ти никога не ми обърна внимание.Винаги имаше очи само и единствено за Канаме-сама.Винаги бях там да те подкрепя когато Той те отхвърляше,но въпреки всичко ти никога не ме забеляза.Винаги си имала очи само за него.Защо Рука?Защо никога не можа да ме видиш?Но вече няма значение.Повече няма да ти досаждам.-Обърна се в другата посока и бързо изчезна.

Тя замръзна на място.
-Акат... Акатски.-Обърна се, но него го нямаше...

Кай се разкарваше.Търсеше кого да "спаси".

Вървяха.
-Тази академия наистина е голяма.

-Да!

-Така е било. Майка ми ме накара тук. Със семейството на Куран Канаме са семейни приятели... И ме задължиха. Но сега виждам, че не е толкова зле.

Погледна я и й се усмихна.

Също и се усмихна.

-Лол! Ставате толкова сладки като се усмихвате!

Хвърли му скептичен поглед.

-Да! Какво ме гледаш така?

-Благодаря.

-Просто не знаех,че някой използва още тази фраза.