Домът на Айдо и Алекс

Беше готова.
-Свършии!

-Ще я видя. Всеки ден я виждам.-засмя се.-Неустоим съм, да!-метна косата си настрани.-Хайде да отиваме при нея тогава.

-Добре.-Разроши косата му,оплези му се и изтича от стаята.

Изправи се. И я видя, че излиза от стаята на Айдо.
-Ъм...-Изчерви се.-Аз... Аз простоо...-Отново седна.

Айдо излезна след нея.
-Здравей Алекс.-Разроши косата и.

-Алекс...ъм...здрасти.-усмихна й се.

-З-здравейте. Извинявам се... Аз... Аз не знаех... Че сте...тук.

-Че къде да съм аз?-засмя се.-Къде беше Алекс?

Седна до алекси отново й се усмихна.

Усмихна се също.
Имах малко работа Айдо.

-Добре.-а той седна до Микото.

Телефонът й извъня.
-Извинете ме.-Стана и отидо до прозореца да говори тихо.

-Айдо! Какво правиш!?

-Тя защо говори тайно?! Нищо, какво да правя?

Погледна бързо часовника и продължи да говори бързо.

-Не е твоя работа Айдо. ПОсле ще говорим.

-Добре, добре ще говорим после.

Затвори телефона.
-Радвам се че се видяхме Алекс.Чао.-усмихна се.

-Къде отиваш?

-Къде отиваш?!

-Трябва да разреша един семеен проблем.НЕ е нищо сериозно,но не търпи отлагане.-усмихна се.

-Ще се видим ли после отново?

-Ако искаш да дойда с теб?

-Разбира се,че ще се видим.-усмихна й се.-Благодаря,но няма нужда Айдо.Способна съм да се справя и сама.После ще ти се обадя да се видим Алекс.

-Добре.-Усмихна се.