Домът на Тора вече и на Мори хД

-Не... Не мога за това учителят ми ме испрати в Крос... Опитвам се не мога.

-Аз ще ти помогна да спреш.

Тя го погледна.
-Благодаря ти... Искам да спра... Но не мога, не мога докато не...

-Докато не?

-Докато не отмъстя за родителите си. Така ме научи Учителят ми. Жалко, че са добри приятели с директора Крос накара ме да дойда тук. Не исках, беше ми добре, когато убивах до насита, когато усещах мириса на кръв...

-А убийствата донесаха ли ти успокоение?

-Не... Всеки път ми ставаше все по гадно... Вече ми се повдига от кръв...

-Точно това е.Смъртта не е решение.Отмъщението няма да те накара да се чувстваш по-добре, а ще те разроши.

Тя започна да плаче.

Влезна в стаята и отиде да я успокои.

Тя го прегърна и започна да плаче с глас. Тя притискаше лицето си в него.

Притисна я.

Тя го прегърна силно и продължаваше да плаче.
-Аз съм чудовище!

-Не.Не си.

-Онези хора нямаха никаква вина. Станаха жертва на моята жажда... Но не трябваше...

-Това става когато човек загуби пътя,но ти вече ще вървиш по друг.

-Да, но точно тук в този град не е възможно... пълно е с вампири...

-Точно тук тогава е най-подходящо.Не разбираш ли,точно затова са те пратили тук,за да се научиш да се контролираш.

Тя го погледна. И се замисли.
-Това е логично. Но ме е страх...

-Няма от какво.И когато разбереш,че има нещо по-важно от страха,ще разбереш и,че си наистина смела.

Тя отново се притисна в него.
-Благодаря ти...-Хвана лицето му и леко го целуна и после го погледна в очите.

Гледаше я.

-Добре, че си тук до мен. Много пъти съм имал опити за самоубийство, но винаги желанието за мъст ме спираше. Сега имам друга причина, за да живея...

-Радвам се.

Тя го целуна силно. И го прегърна силно. Сълзите и продължаваха да се стичат по лицето и.