Домът на Тора вече и на Мори хД

Държеше я здраво.

Тя се облегна на гърдите му.

Продължаваше да я държи.

-Имаш ли си брат или сестра...-Искаше да смени темата и да се расейва.

-Не.Ти?

-Да, но не е истински. По малък е от мен синът на учителя ми. Тренирахме заедно. И се обичаме много. Бих искал и той да беше тук, но все пак той се колнтролира, убива, когато и когото трябва...

-Разбирам.

-Ще ти допадне, ако се запознаете.

-Хн.-малко се притесни.

Стана и студено... Сгуши се в него.

Прегърна я.

-Гладна съм. Искаш ли да приготвя нещо.

-Не аз ще приготвя.

-Сигурен ли си?

-Да.Какво искаш.Мога да направя омлет,и омлет и омлет....

Тя се усмихна.
-Чакай да помисля, нека да бъде омлет...

-Отличен избор.Отдръпна се от нея и й се поклони.След това излезна и отиде в кухнята.

Тя се усмихна. Сложи си един панталон и слезна след него.

Вече беше извадил омлетите и изцеждаше сок.

Тя го наблюдаваше. Очите и се насълзиха, но не беше тъжна. Чувстваше нещо страно.

Беше готов със сока.
-Сега се сетих,че мога да правя и палачинки.Ще забъркам на бързо малко.-захвана се за работа.

Тя го гледаше. Гледаше всяко движение, което прави. Сълзите и отново започнаха да се стичат по лицето и.

Той не забеляза и продължи да прави закуската.

Тя ги избърса се опита да се успокои.
-Трябва ли ти помощ?-Едвам попита. Гласа и трепереше. И се усмихна на сила.

-Не ще се справя.-Погледна я.-Какво има добре ли си?Какво ти е?