Домът на Тора вече и на Мори хД

Той го пусна.
-Съжелявам. Не трябваше да съм толкова смел.-Той стана и тръгна към вратата.

-Не обичам контактът с хорра.-обясни.

-Но, все пак. Още днес се запознахме.

-ХН.

-Извинявай.-Той излезна.

Въздъхна.Чу шум от кухнята.Есми се беше качила на на плота и беше бутнала една чаша.Тръгна към кухнята.

Едуард влезна в стаята на Тора. Легна на леглото. Спомни си за баща си и започна да плаче... Беше сам и му беше трудно да държи сълзите си още.

Влезна в кухнята и започна да почиства стъклата.

Той гушна възглавницата, за да спре. Но не действаше.

Отново се запъти към стаята си.Стори му се,че чу шум от стаята на Тора и тръгна на там.

Той продължаваше да плаче.

Почука на вратата.

Той се исправи. Изтри сълзите по лицето си.
-Да...

Влезна.
-Добре ли си?

-Х-хай... Добре съм.

-Искаш ли да ми разкажеш?

Той кимна.
-Убиха баща ми преди 2 дена. Вече не ми се играе ролята на студено и безразлично дете. Не трябваше да плача, но ми мн трудно, трябва да изглеждам твърд и силен пред Тора и това е тдрудно. Незнам какво да правя.

-Едва ли тя ще иска да си някой който не си.И не е ли всъщност истинската сила в това да бъдеш истинксият ти?

Той кимна.
-Но ако плача до нея тя също ще плаче аз не искам тя да плаче и да убива вече.

-Плачат пречества.

Няколко капки сълзи паднака по лицето му. Той ги изтри бързо.

Потупа го по рамото.

Прегърна го.
-Ще ми станеш ли приятел?

-Предполагам,че можем да се наречем приятели.

Той се усмихна.
-Радвам се, че имам приятел като теб.