Къщата на Ричард,Чарлз,Хенри,Джеймс и Уилям

Тя се усмиъна и взе коата си.
-Как си Уил?

-Здрасти Уилям.-взе водата си

-Здрасти Елизабет.Благодаря добре съм Лес.Ти как си?Как така брат ти ти позволи да дойдеш?

-Незнам...-Замисли се...-Какво ли е намислил пак? Или просто незнаеше...

-Ами той ме питаше ама аз не му казах.Така че освен ако ти не си му казала няма как да знае.

-Е принцесо.-обърна се към Лес.-Нека да избягаме заедно и да се оженим във Вега.-каза на шега.

-Моля!? Не... Не мисля да направя такава глупост...

:roll: Изведнъж отново чу гласът в главата си."Убий!Искам кръв!"
-Ще излезна малко на верандата.

Хвана се мелодраматично за сърцето.
-Разби ми сърцето Лес.А ти Лизи не се бави вечерята скоро ще е готова.

Погледна го тъпо.
-Както и да е...

Излезна отвън и се хвана за главата.
-Млъкни!Престани!-болката беше ужасна.

-Нали знаеш,че се шегувах принцесо?

-Да знам... И да не бише се сешувал пак нямаше да стане тая работа...

Болката в главата й изчезна както се и беше появила,изведнъж.Влезна отново вътре.

-Знам принцесо.

Усмихна се.
-О, и оит къде?

Седна тихо във един футьол.

Сви рамене.
-Не си такова момиче.

-Зассмя се.
-Прав си... Но ти си такова момче...

Затвори очи.

-Убиждаш ме!Как може дори да си помислиш такова нещо за мен? :m071:

-Ти си като Кърт... Много мек и нежен... Може би заради това не искахг да те убидя.

Засмя се при думите на Лес.

-Аз не съм МЕК и НЕЖЕН!-нацупи се.-И не приличам на брат ти!

-Напротив. Много си приличате. Той също ме задушава както ти Лизи...