Къщата на Yō Miyagi

Тук

Бяха тук.

Отключи и влезна остави чентата му на дивана.
-Ще ти приготвя свободната спалня,а за ядене не знам какво има.Поръчай си пица или нещо такова.

-Аз ще готвя!

-Добре предполагам.Само гледай да не се натровиш.-отиде да му приотви стаята.

-Хм! Има ли зеле?-Отвори хладилника.

-Ами незнам.Не се занимавам особенно с готвене.

-Това е твой дом... Как няма да знаеш...-Намери зелето.-Ето го!-Взе го. И затвори хладилника.

-Не се занимавам много с готвене.

-Какво ядеш?-Започна да пържи зелето.

-Каквото предлагат в ресторанта.

-Не може така! Вече ще ядеш трова, който аз готвя.

-Искаш да кажеш докато се върне баща ти?

-Не! Всеки ден ще дойда да ти готвя.

-Не благодаря.Добре си се оправях и сам.

-Да ядеш вън е доста нездравословно. Храната е готова!

Погледна недоверчиво.
-Какво е това?

-Пържено зеле!-Каза горд с произведението си.

Намръщи нос.От малък не го харесваше това нещо.

-Не йхареса ли?-Попита разочаровано.

Странно,но не му хареса разочарованото лице.
-Не е това.Сигурен съм,че е много вкусно,но аз такова....не обичам по-точно малко съм алергичен към зеле.

-Ще ти направя с маруля тогава!-Каза радостно.-В хладилника имаше маруля!

Щеше да му каже,че не обича зеленчуци,ама като видя колко е ентусиазиран се отказа.
-Звучи чудесно,но не е необходимо да се мъчиш,ще ям нещо друго.

-Не. Не искам да напълняваш!

-Много мило от твоя страна.-каза през зъби.