Къщата на Yō Miyagi

-Тогава ще направя пържени моркови? Ако не искаш пържено може салата!?

-Всъщност смятах да ....да си направя рамен.Ти искаш ли?Това е единственото нещо което мога да направя.

-Но там има тесто о.о!

-Да аз обичам тесто.Ти не обичаш ли?

-Не! Ако напълнея?

Сви рамене и извади каквото му трябваше и набързо приготви рамен.

Взе рамена му.
-Защо не искаш да ядеш от момите храни. Защото ме мразия ли?

-Виж истината е,че по-принцип не обичам особенно много зеленчуци.

Очите му се насълзиха. Значи и мен не ме обичаш!

Разтри слепоочието си.
-Виж аз те обичам като...като малко братче.Но мразя зеленчуци.

-Не искам да ме обичаш като малко братче!

-Съжалявам,не мога като голям брат.

-Обичай ме като сестра ми!

-Значи искаш съвсем да не те понасям?

Разплака се. И избяга от къщата.

Въздъхна.
-Шинобу!!!-изтича след него.

-Искам да ме обичаш. Или само една нощ! И те остъавям!

-Хлапе колко пъти да ти повторя,че не съм гей?

-Ако ти не иска аз ще го направя...

Засмя се.
-Все едно знаеш как.

-Естествено, че знам... Правил съм го много пъти в Австралия...

-Сериозно?И разбира се всичките пъти с мъже нали?

-Да естествено!

-Добре.Покажи ми.

-Д-добре...-Свали жилетката си. И започна да откопчава ризата си. Ръцете му трепереха.