Къщата на Yō Miyagi

Изпита странно разочарование при използването на минало време.

-И сега те обичам.-Каза срамежливо. И гледаше пода.

Изпита странно олекчение.Хвана ръката му и го предърпа в нежна прегръдка.

Изчерви се. Но му хареса. И се усмихна.

Разхлаби прегръдката си.

Згуши се повече в него.
"Да ме целуне!"-Поже си.

Целуна челото му. XD

Зарадва се. Сега беше най-щастливият човек на света.

Стоеше неловко.

И той го целуна. Само, че по бузата.

-Ъм...успокои ли се?

-Да.

-Радвам се.

-Благодаря ти!-Гушна го силно.

Сложи ръка на рамото му.

-Извинявай.-Пусна го.

-Кхм...не си направил нищо.

-Стиснах те.

-Не беше толкова силно.

-Така ли?

-Мда.

-Добре тогава!-Отново го гушна.

Също го прегърна.

Зарадва се отново.

Ми държеше го в хлабава прегръдка.