Къщата на Yō Miyagi

-Защо не искаш да ти помагам? Мразиш ли ме?

-Какво?Не,не те мразя.Просто...хм...свикнал съм да се оправям сам.

-Добре...-Каза сухо. И влезна в стаята си.

-Шинобу.-каза тихо.

Е, как да го чуе? Седна на леглото. Реши да си тръгне.

Отиде и почука на вратата му.

-Какво има?-Отвори врата.

-Съжалявам.

-Защо?

-Че те обидих.

-Не ти се сърдя. Но просто мисля, че вече е време да си ходя...

-Баща ти още не се е върнал.-каза категорично като не.

-Нека. Сестра ми е там! А и аз съм голям!

-Баща ти те повери на мен.-каза настоятелно.Не знаеше защо,но не искаше да го пуска.

-Защо? Всички ме мислят за досадник! Ще се връщам в Австралия.

Изпита странно чувство при това.

-Какво има? Ще ми купиш билет. Ето ти прари за билета ми.-Гледаше го сърдито.

-Щом искаш можеш да се върнеш в Австралия,а ако искаш иди и на северния полюс,но първо ще изчакаш баща си!-каза ядосано.

Уплаши се.
-Не ми викай!0Каза високо, но с треперещ глас.

Успокои се малко.
-Добре!-каза все още високо,но не чак като одеве.

Разсърди се.
-И сестра ми не ме иска! А тя те отне от мен! Аз и простих!

-Никой не ме е отнемал от теб!

-Да отнема! Ти беше само за мен!

-Не съм за никого!

-Аз те обичах!