Стаята на Рука

-Не съм принцеса. Утре ще се приготвя... Ще посетя родителите ми... Ще ми липсваш една седмица.

-Всеки ден ще минава като цяла вечност.

-Не говори така... Къде е другия Кайн...

-Ми отиде на разходка.

-Стига си се шегувал!-Удари го леко.

-Добре де.

Целуна го.

Целуна я и си я гушна.
-Ще ми липсваш.

-И ти намен! Искам да те запозная с нашите...

-Ъм Рука...Ние с тях вече се познаваме.

-Как? От къде? От къде?

Завъртя очи.
-Да не би да забравяш,че и двамата сме аристократи и че се познаваме от деца?Оставаше да не ги познавам.

-Извинявай... Спи ми се и вече...

-Няма нищо сладурче.

Раздразни се на сбе си.

Целуна я.
-Спокойно миличко.

-Не може.

-И защо да не може?

-Как мога да съм толкова разсеена.

-Ми то е нормално,като имаш красавец като мен до себе си.-засмя се.

-Да...-Засмя се.

-Дам все пак съм неутразим.-също се засмя.

-Да.-Каза тихо. Седна около него разкрачен. Хвана лицето му с двете си ръце. И го целуна.

Обви ръце около кръста и и задълбочи целувката.

Ръцете и се плъзнаха по косаа му.