Стаята на Рука

-Обичам те,Рука.

Погледна го мило.
-И аз те обичам.

Усмихна се широко все едно претежаваше целия свят.

/Kawaii!/
Гушна го по-силно.
-Нали тази нощ ще стоиш тук?

-Не мисля,че ще е правилно.

-Защо?-Попита тъжно.

-Ъм ако остана не мисля,че ще мога да се овладея и може да не се спра и да ти направя много неща които не трябва.

-Вече не ме интересува. Имам ти доверие, каквото и да правиш.

-Ъм Рука,ние момчетата сме малко по различни от момичетата.Като почнем и не спираме и може да нараним момичето.А аз те обичам прекалено много за да направя такова нещо и не искам да рискувам да го напарвя.

-Аз ти вярвам. Няма да спим. Да гледаме филм... Да слушаме музика... Да четем... Но стой до мен... Твърде дълго бяхме далече.

-Рука...добре...не мога да ти откажа нищо.

-Защо? Какво ще ми кажеш?

-Ще остана при теб...Какво искаш да правим?Кой филм ще гледаме?

-Ами... Здрач.-Засмя се.

Направи физиономия.
-Там вампирите са грозни...Освен Алис.

-Хм? Да грозни са. Затова ние с Айдо още не го гледахме.

Засмя се и я щипна по нослето.

-Да.

-Че то никой не може да се сравнява с теб по красота.

Изчерви се.
-Благодаря.-Целуна го. Просто нямаше как да устои на предизвикателството.

Усмихна се и сгухи глава в свивката на врата й.

Играеше с косите му.
-Филма да отпадне ли?

-Както ти кажеш сладурче.

Усмихна се.
-Аз така харесвам повече.

-Твоите желания са заповед за мен принцесо.