Стаята на Рука

-Страно е... Ще искат да се...

Усмихна се.
-Е и?

-Ами... Не... е ли е рано...

-Рука.Ще говоря с тях да излизаме заедно.Когато му дойде времето ще говорим за нещо повече.

-Знам. Но те няма да го приемат.

-Добре.Тогава няма да им казвам нищо...за сега.

-Да... Поне на моите не сега.

-Добре.

Прегърна го.

Гушна си я.

-Вече ми се спи.

-Тогава ще поспим.

Изправи се. И го вдигна. Косата и падна върху лицето му.

Погали лицето й.

-Извинявай. Сега ще ги завържа.-Тръгна към бюрото с малкото огледало.

-Хм.-седна и я наблюдаваше.

Седна на стола. И си завърза косата. ПОсле се върна при него.
-Готова съм.-Седна до него.

Придърпа я плътно до себе си.

Изчерви се.

Целуна челото й.

-Кайн... Благодаря ти, че ме обичаше винаги... Дори когато бях...-"Бях?" Звучеше толкова странно. Беше или още имаше нещо...-влюбен в Канаме-Сама.

-Рука...Не се и съмнявай,че щях да те обичам и още да изпитваше нещо към него.

-Не се съмнявам вече.-Целуна го.

Беше щастлив.

Прегърна го от врата.