Стаята на Рука

-Зависи...

Намръщи се.
-Искаш ли целувка или не?

-Искам.Имах предвид,че зависи колко съм сърдит от това колко трябва да съм за да я получа.

Завъртя очи. И го целуна, това беше най-хубавият начин да го накараш да млъкна, а това беше само извинение да го целуне.

Отвърна й и я притисна в себе си.

Прегърна го от врата.

Зарови глава във врата й.

Погали главата му.

-Обичам те.

Изчерви се,
-Знам... И аз те о-обичам.

Усмихна се.Отдавна искаше да чуе това.
-Не е нужно да го казваш ако не го мислиш.

-Чувствам го.

Усмихна се щастливо.

Погали лицето му.
-Но имам чувството, че няма да сме заедно за дълго.

-И защо?Нямам намерение да те пускам в скоро време.

-Ами... знаеш родителите ни...-Погледна настрани.

-Рука...Ако това те притеснява още утре ще говоря с тях.

-Какво ще говориш?-Попита развълнувано.

-Ами за нас...

-Какво по точно?-Искаше да знае всичко.

-Ами щом те притеснява ще поискам разрешение.Не че ако забранят ще се откажа ама все пак.

-А моите родители?

-Ще поискам разрешение от твоите родители.

-Ще преувеличат... Разбираш как?

-Е и?