Болницата

Засмя се.
-Добре.-Преглътна и влезна вътре.-Здравей Тора. Здравейте бебета.

-Ела.-Викна го до себе си.-Ела и се запознай с бебчетата.

Усмихна се и затвори вратата да са на спокойствие.

Седна до Тора. И хвана ръката на бебето.
-Това бебе кой е от всичките. Има си име нали?

-Не още.-Усмихна се. И го целуна по челото.

Облегна се на стената и се замисли.

-Може ли да го подържа?

-Да разбира се.-Подаде му бебето внимателно.-Къде е Мори?

Разтърка очи и се почуди дали бебетата са гладници и ако са как ще смогне Тора да ги кърми. :D

-Той е вънка. Искаше да останем сами.

-Добре.-Разроши косата му.

Реши да иде да им вземе нещо за ядене.

-Пак ли ми се сърдиш?-Бебето отново започна да плаче. След него и другите.-Какво им стана защо плачат?

-Какво стана о.о!?

Върна се с храната и надникна в стаята.
-Какво става тук? о.о

-Незнам. Защо?-Взе другото дете.-Какво стана?

-Да не са гладни?

Взе третото и започна да го люлее.
-Вероятно е това.

-Как ще ги храня о.о? Всичките?

-Ами... От...-Реши да замълчи преди да ядоса Тора.

-Ами милчка кърмят се.Нали знаеш...от ...-не искаше да го каже пред Еди-Ох.Кърмят се от двата ти хълма.

о.о
-Моля!? Знам от къде! Те са три, ако не виждате.

-Ама... Нека де...

-Миличка няма да ги кърмиш едновременно.Едно по едно.А ако се наложи ще използваме и биберони.

-Биберони. Не няма да почволя! Дате ми ги... И... И... Излезте.