Домът на Тора вече и на Мори хД

Смееше се.
-Да. Беше под стола.

Взе котето и го гушна.
-Малкото ми.Липсваше ми.

-Много ли я обичаш.-Засмя се.

-Да.Дълго време ми беше единствената приятелка.

-Ооо, имали причина да ревнувам?

-Не знам.Има ли причина Есми?Тя каза че няма.

-Добре тогава няма да ревнувам ^^.

Гушна по силно котето и целуна Тора по бузата.

Усмихна се. И го дръпна да седне до нея.

Настани се и започна да гали Есми.

-Но, знаеш нали, когато бебето се роди това коте няма да е тук. Поне близо.

-Ще се постарая да е по-далече от бебето.

-Хехе. Неможеш да се разделиш от нея нали. И аз имах коте. Но майката на Еди го изгони...-Засмя се.

-Тя е като част от мен не мога да си представя да се разделим.

-Мхм. Разбирам те.-Гушна го.

Гушна я и я погали.Погледна към небето.

-Радвам се, че ни беше последна гидина в училище.-Зсамя се.

Също се засмя.
-Да.Много бързо действаме.

-Малко е заради мен.-Засмя се.

-Само 50% е заради теб,останалите 50% е заради мен.

-Да така е. Все пак не го направих сама. Но все пак трябваше да се пазим, но не съжелявам.-Усмихна се.

-И аз не съжалявам.Наистина можеше и не толкова рано,но не съжалявам.

Усмихна се.
-Аз първо...си помислих, че няма да го искаш...

-Твърде млади сме,да.Но това е живот,Тора.Може да е трудно да се справим,но щом сме могли да го направим,ще можем и да го отгледаме.Нямаме право да убиваме и да отнемаме правото на едно малко същество да живее.

Разстрои се. Мразеше тази част от бременоста. Разплака се и го прегърна.