Домът на Тора вече и на Мори хД

Сложи ръка леко на корема.Ухили се.
-Кога предпочиташ да е сватбата?Според мен трябва да е по-скоро.Преди да се роди бебето.

-Сватба? Това значи ли, че ми предложи брак токущо?

-Естествено,но щом предпочиташ.-Падна на колене пред нея.-Тора Ягачи ще ми окажеш ли честта да се омъжиш за мен?

Тя се усмиъхна мило.
-Да.-Прегърна го и се разплака.

Също я прегърна.
-От сега да знаеш ако е момче харесвам името Естебан.

Тя се разсмя, но продължаваше да плаче.
-Добре.-Избърса сълзите си.-Това е досадно. Не искам да съм толкова емоционална.

-Ще ти мине.След 9 месеца.

Тя отново се разсмя.
-Първо си помислих, че няма да искаш бебето.

-Че защо да не го искам.А и щом съм го направил не мога просто да оставя нито него нито прелестната му майка.Нали?

Целуна го.
-Незнам, ти обичаш да си самостоятелен.

-Има разлика между самостоятелност и самотност.И разбира се,че искам дете.Не съм мислел,че ще е толкова рано,но все пак няма да се откажа.

-Ти и да се беше отказал, аз нямаше.

Дръпна я и я целуна.
-Ще ми се да не трябваше да тръгвам.Но ще се опитам да се върна до довечера.Трябва да се храниш редовно и хубаво искаш ли да ти приготвя нещо преди да излезна?

-Не няма нужда. На изгоряло масло ли мирише?-Тя стана бързо изтича към кухнята.

Отиде в кухнята.Каза едно заклинание и щракна с пръсти.Всичко се изчисти и пушака изчезна.

-Благодаря. Нямаше нужда аз щях да почистя. А пушека беше най-лесното xD.

-Ти трябва да си почиваш и да не се натоварваш.Ще ти сготвя нещо леко като супа.Другото сигурно ще дразни стомахът ти и ще ти се гади.-Започна да прави супата.

Гледаше го.
-От къде научи всичко това?

-Ами така съм чувал.Утре ще ти приготвя и курабийки.Ще успокояват стомаха ти при пристапите на гадене.

Усмихна се.
-А от къде знаеш да готвиш?

-Ами в кръвта ми е.Вуйчо ми казваше,че готварските ми умения компенсирали липсата ми на ориентация при отварите.-Опита супата.-Малко е безсолна,но в твоето положение едвали трябва да се прекалява със соленото.

Тя го прегърна.
-Трябва ли да си ходиш?-Целуна го.

-Трябва да си свърша работата.Но ще гледам да свърша бързо.

-Добре.-Целуна го отново.

-Супата е готова.-Целуна я.-Трябва да тръгвам вече.Пазете се.