Домът на Тора вече и на Мори хД

Кимна. Стана и отиде в кухнята.

Качи се в стаята си и се просна на леглото.Затвори очи.

Тя се нахрани и пак седна пред компютъра. Погледна към стълбите.

Заспа.Започна да се мята в леглото.Сънуваше кошмар.

Тя стана.
"Доктора е прав... МНого се натоварвам... Дали да кажа на Мори за онези хора?"

Събуди се рязко."Кошмар.Просто кошмар."

Тя се качи горе и влезна в стаята му.
-Какво ти е?

-А нищо.Бях се замислил.

Погледна го.
-Щом казваш. Но знам, че не е така.

Усмихна се леко пресилено.
-Всъщност си мислех за начин да те накарам да стоиш мирна и да не правиш бели.

-Бели? Аз?

-Да ти малката.

-Какви бели? И не съм малка!

-Знам,че не си малка.И под бели имах придвид да не стоиш мирна и че сигурно няма да си почиваш.

-Еми, така смятах... Но... Все пак сега не съм само аз.

Усмихна се.

-Но... Но пък не мога да седа цели 9 месеца...

-Не е нужно да стоиш само,но не се излагай на излишни рискове.Пази се.

Усмихна се.
-Да ще се пазя... Но не е сигурно какво ще стане...-Отиде до негфо и се сгуши в него.

Прегърна я,но не разбра какво имаше предвид тя.

-Не веднъж съм се измъкнала на косъм от смърта, ако изобщо е възможно някога да умра...

-Тора...

-Да?-Погледна го.

-Престани да мислиш за миналото така само ще се нараняваш повече.

-Нямам минало... Не помня нищо преди новите си родители... Само знам, че трябва да отмъстя за родителите си.