†Домът на Хелсинг†

Погленда я.
-От къде ми знаеш името?

-Брат ти е у нас... Той ми каза. Беше ранен.

-Брат ми?Хайде тогава...да го взема.

-Да... Но е по-добре да останете... Докато се оправи.

Не каза нищо...Влезна в къщатата й.
-Котаро?

Като чу брат си веднгаа му скочи във врата.
-Оний-сан!-гушкаше го.

-Красавеци внимавай...-Усмихна се.

-Оний-сан, оний-сан, оний-сан, оний-сан

-Хах, Котаро.-усмихна се на братчето си.

Седна на един стол и ги гледаше с възхищение.

Седна на дивана и постави детето в скута си.

-Оний-сан!!!-гушкаше го.

-Е, красавецо как се чуъвстваш?

-Преял и щастлив ^_^


-Преял?-погледна го.

-Расдвам се, че ти е харесал и си щастлив.

-И аз се радавм ^_^ оний-сан...тя ми приготви супа.-усмоихна се.


-Оу...благодаря от негово име.

-Моля. Радвам се, че му помогнах... Е размислили... Той трябва да остане... Докато се оправи?

-Не...Ще го гледам аз...вкъщи...

-Оний-чан! Още малко да стоим тук.

-Моля те онее-чан още да остане тук.-мили очички.

-Не.-без да се замисли~

Той се разплака.

-Не, сладурчо... Ако не ти дава... Може да ме посетиш когато си искаш.-Отиде до него и го целуна почелото и погали ицето му.

-Искам тука

-Ъх...Както каза тя, ще я посетим...И живеем близко.

-Да... Не плачи иначе и аз ще се разплача.-Тя също се разплака T_T.

T_T изтри сълзите си.
-Добре

-Ах...не плачете.

Тя също.
-Добре... И ти не плачи сладурче...

-Мхм...-усмихна се.


-Е, ни е мислим да тръгваме, защото имаме работа.

Погледна тъжно.
-Добре... Надявам се да се оправиш по-бързо красавецо... И да се видим по-бързо.

-И аз...-усмихна й се.


Накара го да стъане от скута му..Също се изправи.
-Довиждане...-сложи шапката си и тръгнаха.