Къщата на Гаара,Темари и Канкуро

-Но все пак...ще..поговоря с него

-Мхм. Но не се дръж гадно.

-О, не изобщо.

-Да ти вярвам ли?

-Дам.Не ми ли се доверяваш?

-Доверявам ти се.

-Радвам се.-погали косите й...отново.

-Извинявай. Заради мен и ти беше в неудобно положение.

-Не, няма проблем.не се безспокой.

Усмихна се. И го прегърна.
-Ти си най-хубавото нещо, което имам.

Също я гушна.
-М, очкавам повече.-реши да се пошегува.

-Ти казваш ли ми?

-Не.Е, аз имам нужда малко да ме глезят.

Усмихна се.
-Да. Ти най-много заслужаваш да те глезят.-Целуна челото му.

Прегърна я.Не беше свикнал да го глезят и не искаше.
-Аригато.

Облегна се на него.
-Обичам те. И бих направил всичко за теб. Това е малко.

-А аз много повече.-целуна главата й.

-Знам. но аз искам само да ме обичаш. И винаги да си до мен.

-така ще е.-погали един кичур от косата й.-Обещавам.

Усмихна се.
-Благодаря ти.

Целуна я по бузата.
-Жегата ме изтощава.

-Да. Мен също. Искаш ли да си починем?

Кимна.
-Ще е добре.-легна назад на леглто заедно с нея.

Згуши се в него.

Целуна главата й.