Къщата на Гаара,Темари и Канкуро

Взе лъжицата и започна да я храни.

Изчерви се. Но не отказа.

Продължаваше да я храни.

-Изведнъж стана мн мил. Харесва ми ^^.-Усмивка.

-А-аз?-изненада се.-Оу...не ми го бяха казали по-рано.

-Защото не си бил.

-Аз...и сега не съм.

-Си. Поне към мен...

-Т-така ли?Не съм забелязал.Към никой не съм, но...ти си изключени.-целуна челото й.

Усмихна се.
-Благодаря ти. Обичам те.

-Аз също те обичам.-погали бузата й.

-Гладен ли си и ти?

Корема му къркореше xD
-Ъм...ето и отговора.

Усмихна се.
-Сега е мой ред.-Взе лъжицата и започна да го храни.

Изненада се, не очакваше.
-А-аригато.

Усмихна се. И целуна нослето му.
-Обичам да го правя. И винаги съм искала.

-Да ме храниш, или да ми целунеш нослето.-отвори си устата.-Аааа...искам още.

Даде му.
-Да те храня. Мога да те целуна всеки ден, знам че няма да отказваш.

-Ще е късно да ти откажа.

-Да ^_^.

Погали бузата й.
-Благодаря, наядох се.

Остави чинията. И му се нахвърли.

Прегърна я нежно.

Влезнаха.Огледа се.
-ЕХО!!!ИМА ЛИ НЯКОЙ В КЪЩИ?

Ухапа носа му. После чу Канкуро.
-О, не ужасният ти брат.-Да слизаме преди да започне с подигравките.

-Стига си викал. Луд ли си. Еми, ако спят?