Къщата на Гаара,Темари и Канкуро

-Защо да е заради тебе?

Влезна след нея.
-Това беше като от някоя сапунка.-Засмя се.

Седна намусено на дивана.

Върна се със завивките и му ги хвърли.
-Само гледай да не ги олигавиш докато спиш.

-Защото е така...-Мислеше за брат си.

Засмя се.
-Защо?

Въздъхна.
-Ако искаш го виж в какво състояние е.

-Ми незнам ама так ми прилича.

-Не съм бебе аз не се олигавям.

-Прав си ти не си бебе.Ти си голямо бебе.

Благодаря ти.-Усмихна се и слезна до Шикамару. Погледна го.-Добре ли си?

Смееше се.
-Може би си прав.

Седна на леглото.Въздъхна и я чакаше.

-Да.-каза сърдито.И са намуси на Темари.


-Аз ли съм толкова забавен?-започна да я гъделичка.

-Сърди се,че му казах истината,че е голямо бебе.

Засмя се, но не беше за дълго. Седна до него. И го гушна.
-На мен ли се сърдиш?

Изпищя.
-Стига! Престани! Полудя ли?

Чакаше я.

-Трябваше да говориш първо с мен.Но е прекалено проблемно да се сърдя.

-Ами ако не искам да спра?

Чу вика на Тен-Тен и погледна учудено нагоре.

о.о изчерви се.
-Какво става?

-Моля те!-Погледна го и се смееше.

Гаара също ги чу.Повдигна едната си вежда.

-Проблемно хора.Каквото и да става е нещо проблемно.


-Е добре щом ме молиш толкова очтиво.-спря да я гъделичка и я вдигна на ръце и започна да се върти с нея.-Тогава така.

Погледна Шикамару.
-Тях поне не ги мързи.И ти си по-проблемен.

Гушна силно Шикамару.
-Обичам те, защото не ми се сърдиш.-И се засмя на Темари.

Отново изпищя.
-Мразя височините. И ми се повдига.

Гледаше към една точка.

Гушна си я.
-И аз те обичам,но недей повече да правиш така.Пак прави както искаш,но първо ми казвай.

-Добре.-Постави я на крака,но си я държеше.

Сви рамена.

Виеше и се свят. Изгуби равновесие и паднаха.
-Извинявай.

-Тогава няма да има смисъл.

Чакаше я.