~`Бална зала`~

Той се уплаши като чу гласа и.

Себастиан хвана Сиел за ръката , като го погледна.
-Насам, млада господарке.

Елизабет идваше след тях.

Себастиан и Сиел минаха покрай иконома, който предлагаше лимонада на гостите.
-Ти, моля дай лимонада на онази млада дама, ето там.-посочи с палеца си зад себе си Елизабет.

Иконома кимна.Застана пред Елизабет.
-Желаете ли лимонада?

Тя се спря.

Излезнаха на балкона.
-Защо винаги трябва да минавам през тези изпитания?-Каза задъхано.

Една дама:
-Виконт Друида и днес изискан както винаги.
Друга:
-Неговата платинена руса коса е като злато.

Сиел забеляза виконта.
-Това е виконт Друида. Да вървим!

-Да.-той вървеше азд Сиел.Погледна към хората, които танцуваха.

-Проклятие. Няма да можем дса се приближим така.

-Нямаме избор.Трябва да се смесим с танца и да се отправим към виконта.-хвана я за ръката и тръгна към публиката, която другите танцуват.

-Казваш ми да танцувам в публично място така? И то с теб?

Спраяха се.
-В момента съм един проклет учител.-постави свободната си ръка пред гърдите си, а с другата все още държеше ръката му...й xD Погледна го с усмивка.-Това е само във вечери като тази, когато моето положение ми позволява да танцувам публично с господарката.

-Т-това е истина.-Гледаше тъпо.

-Да действаме, малди господарке.-постави едната си ръка на кръста й, а с другата държеше ръката й.Тръгнаха танцувайки към виконта.

Танцуваха.

Той се оглеждаше за Елизабет, като я видя.
-Трябва да преминем така.-избягаха от погледа й.

Елизабет стоеше усмихната широко.

Той беше задъган и лежеше на земята.

Надвеси се зад него, като си хвана коленете.
-Това е неподобаващо.Да Ви изтощи само това.-помогна му да се изправи като го държеше за ръцете.

-Това беше танц сладък като червенишийка, млада госпожице.-виконта застана пред тях.

Себастиан го погледна и се поклони като постави ръката си пред гърдите си.
-Млада господарке, ще отида да донеса нещо запиене.-отдалечи се от тях.

Погледна СЕбастиян, а после виконта и се усмихна някак си тъпо.
-Добър вечер, виконт Друиде

-Забавляваш ли се?-хвана ръката му и го целуна.-Моя малка червенишийке?
;D

-Завладяна съм от това прекрасно патни.-Избърса ръката си на робата си.-Но винаги съм се надяваля на възможност с Вас, виконте.-Усмихна се.-Вече ми доскучаха танците и храната.-Каза уверено.

Умихна се.Постави ръката си зад кръста си.
-Ти си доста самолюбива малка принцеса, нали, малка ми червенишийке?-постави др ръка на рамото му.След това си плъсна ръката надолу по-кръста му, притиснайки го до себе си.-Да ти показа ли нещо по-забавно?-погъделичка го.

Сиел се почувства страно. Отврати се.
"Изтърпи го! Дръж се! Трябваше да мина през всичко онова, само за това. Дори онова... Не беше ли така?"-усмихваше се.
-Знаете ли по-интертесни неща за правене, виконте?

-Разбира се и ще те науча.-наведе се, така че г/д да е в негова височина и хвана брадичката му.-Моя малка, сладка червенишийке.

Разшири очи.
"Когато всичко това приключи ще го унищожа!-Усмихна се фалшиво.
-Какви забавни неща?-"Трябва да измисля нещо преди да свърши танца..."-Скрайчето на окото си погледна Лизи.-"Какво? Тя ме гледа!"

Елизабет стоеше усмихната и гледаше Сиел.

-Искаш ли да знаеш?-гледаше я.

-Много съм заинтересована.-Каза с усмивка.-"Ако Елизабет дойде насам всичко ще се провали."

Все още го гледаше с усмивка на лицето.

-Може да ти е малко рано.

"Побързай!"
-Вече съм напълно развита дама!-"Бързо! Танцът свърши!"