~`Бална зала`~

Елизабет тичаше към тях с усмивка.

"Тя идва!" Гледаше уплашено.

-Какво отвлича вниманието Ви?-хвана го за брадичката и го обърна към себе си.

Продължаваше да се сближава към тях.

-А, нищо!-"Животът ми свърши!"

Себастиан скочи от горе заедно с един гардероб, така че да прекъсне Елзиабет.
-Бих искал да представя магия на всички дами и господа, които присъстват.

Елизабет се спря и се стресна.Погледна го учудена.

Себастиан погледна мъжа, който вееше с голямо листо на Мадам Ред.
-Вие господине, мога ли да Ви помоля, да ми асистирате?

Мъжа с усмивка прие.
-Аз?Няма проблем.-отиде до Себастиан.

Постави ръцете си под брадата си и се замисли.
-Не си спомням да съм организирал малки трикове.

:СЕга е време!"
-Виконте, вече ми омръзна да виждам малки трикове с ръце така че знаете ли...-"Гадост! Какво е това знаете ли..."

Виконта се обърна към него.
-Разбирам, малка ми червенишийке.

Погледна тъпо някъде. Качиха се някъде.

-Влез вътре.-показа й пътя.

Стисна юмруци и влезна.

Себастиан обясняваше на асистента си какво да направи.
-Щом вляза, моля заключете го сигурно с веригата.-усмихна се.-После забийте шпагите в гардероба.-той заби еднта шапга в гаредероба.Влезна в гардероба.-Нека протече блестящо.Няма никакви номера или тайни врати.Моля бъдете свидетели на тази рядка магия.-затвори вратата на гардероба.

Елизабет гледаше развълнувано, но в същото време и уплашено.

Асистента му въздъхна и заклюи гардероба с верига.
-Е, тогава без колебаните аз ще...-заби шпагата отгоре на гаредероба.

Всички гледаха уплшени.

Той забиваше шпагите...

Не след дълго, веригата се откъсна, ножовете самосотятелно паднаха на пода.Себастиан излезна от гардероба без една драскотина.

Вс започнаха да го аплодираха.

Виконт Друида отвори врата и влезнаха.
-Ще отидем на много забавно и страховито място.

Влезнаха.
"Каква е тази сладниказа мисризма?"-Той изгуби съзнание. Но преди това. "По дяволите!"

-Да, наистина е страховито място, моя червенишийке.-сянката му стоеше точно над него и той по погледна сериозно.

Отвори очите си.
"Сън?"-Огледа се. Мястото беше непознато.

-И сега, дългоочакваното събитие на вечерта.-той го показа на останалите ... тъпаци ;D .-Може да я овените, насладите и цените.Това ще накара ритуала да заблести още повече.-след шушукането на клиентите той продължи.-Очите й са контраст на красиво небе и тъмна гора.

"Нелегален търг?"

Сега ще ви раъкрия.

"Значи този мъж продавал органите на проститутките тук?"

-Ще започнем от 21 000 шилинга.

Отвори очите си.
-СЕбастиян, тук съм!

Изведнъж свеща угасна.Чуваха се гласовете на хората, които току що бяха мъртви.След това отново светна.
-Я виж ти.Наитсина нямаш никакъв талант освен да те залавят, нали?-Себастиан стоеше пред него.

-Докато имаме договор, когато и да е те повикам, без значение къде си ще ме намериш-Гледаше го злобно.

-Договорът е знак.-вървеше напред към него.После продължи.-Който демоните слагат на жертвите си, така че да ги намерят, където и да са.Колкото по-близо е договорът до окото, толкова по-силно е изпълнението.-продължаваше да вързи към него.-В замяна...

-Става не възможно да избягаш от демона.

Той раздели решетките на клетката, за да се отври.Коленичи и му протегна ръка.
-Да.Ще Ви следвам, без значение къде отивате, до края.Дори това тяло да е унищожено, няма да Ви напусна.Ще Ви последвам в дълбините на Ада.-изади го от там.-Не лъжа-отвърза го.-За разлика от хорат.