Имението Фантомхайв

-Себастиян остани!

Себастиан се обърна към него.
-Има ли нещо, което искате да говорите?Или просто Ви е нужен, проклет иконом, като приятел?

-Може и двете.

-Какво Ви притеснява?Какво искате да говорите?

-Майка ми каза, че тук всички ме обичат... За това се върнах... Обичаш ли ме наистина? Или останал;ите?

-Всички много Ви обичат.Ако не беше така, едва ли щяха да стоят без да мърдат 7 дена до Вас.Без да отделят 1 секунда очи от Вас.

Усмихна се. Той също влизаше в това число.

-Особено Мадам Ред...Много се притесни.

-Да... Все пак ми е леля...сестра на ,асйка ми...-Натъжи се. Те му липсваха.

-Не се притеснявайте.Не Ви обича по-малко, отколко майка Ви.

-Знам...-Каза тъжно.

Намръщи се, не искаше да го вижда така тъжен.
-Така ставате твърде сладък, затова мадам Ред не може да устои на бузите Ви.Затова, моля малко се усмихнете.

-Усмивка? Не мога да се усмихна като щастлив след като не съм.

-Не мислите ли, че когато не се усмихвате, майка и баща Ви също не се усмихват?

Замисли се.
-Те са щастливи. Видях ги.

-Но сега не виждате, нали?

-Да... Но и при тях не се усмихвах... Те бяха щастливи там...

-Защото те виждаха,

-Като умра отново ще ме видят. Не мислкя да се усмихвам.

Реши да смени темата.
-Доктора не Ви ли изглеждаше малко странен?

-Да. Сеедно не е доволен от моето оздравяване...

-Да, излгеждаше така.Може да е учуден, затова се е държал така сигурно.

-Тск... Добре, че работата ми не е останал на този човек...

-На същото мнение съм.-погледна го.-Сега се чувствте по-добре, нали?

-Много по-добре. Можем да продължим с Джак изкромвача.