Имението Фантомхайв

Усмихна се.Подпря лакътя си на карака си, а главата си в/у нея.

Погледна я.
-Притесни ли се?

-Да, много...Не помня, да съм се притеснила толкова много.Цяла седмица бях до теб, Сиел.

Изчерви се.
-А...-Реши да смени темата.-Кога ще дойде лекаря.

-Незнам...Сигурно е при Мадам Ред, защото се притесни много за теб.

-Още ли се притеснява?

-Не.Но все пак...-погледна го.-Не може да повярваш, колко се зарадвах, когато се оправи.

-Виждам...-Легна удобно.

Гледаше го.Но в същото врме все още му се спеше.Затвори си очите.

Погледна я.

Продължаваше да си стои така и си мислеше.

Сиел заспа както я гледаше.

Тя също заспа ;D

Лекаря почука на вратата и влезна.

Точно по това време се събуди.
-А...докторе...

Доктора погледна Сиел, беше учуден от резултата.Приближи се още по-близо до него.

Себастиан влезна след доктора.Видя Лизи взе я на ръце.
-Отивам да пригптвям стаята.-излезна.

Сиел се уплаши като видя физиономията на лекаря.
-Аз...добре...

-Значи си добре...Чудно.-погледна го странно.-Всъщност, нямаше никаква надежда...

Себастиан влезна в стаята.

-Май не сте доволен от това докторе.-Каза ядосано и го гледаше.

Себастиан също се ядоса и намръщи.

-Не, не ме разбирайте погрешно.7 дена не се събудихте, а и наистина не виждах, как ще оздравеете...Не, че не искам, но все още се чудя как оздравяхте.

Погледна Елизабет. И себастия.
-Ей, така, мама и татко ме върнаха.

Усмихна се.
-Това, което Вие се опитавхте да направите, не се получи...докторе.

Намръщи се.После погледна Сиел.
-Учудващо, но...Но се радвам, че се оправи.Колкото и да не очаквах.

-Съжелявам. Това е положението.

Като каза 'съжалявам' повдигна едната си вежда.

-Не, не ме разбирайте така...Не за лошо, но аз просто...

-Добре достатъчно. Сега можете да си тръгнете. Благодаря ви за усилието.

Отвори вратата.

-Д-да...Наистина се радвам, че оздравяхте, графе.-тръгна.