Имението Фантомхайв

Обърна се към Сиел.
-Добър вечер, Сиел.

-Ъъ...-Усмихна се.-Дойдох да Ви се извиня.

Забеляза усмивката му.Също му се усмихна.
-Как мога да ти се сърдя, племеннико ^^ -гушна го.

-И аз на това се надявах.-Задушаваше се.

Стисна му бузките и се отдръпна.
-Добре ли си?

-Да.-Подаде и розата.-Ъмм...това е за извинение мадам.

Като видя розата се усмихна широко и щастливо.Беше любимото й цвете.
-Благидаря ти.-отново го гушна, но не мн силно.

-Радвам се, че ви хареса и ми прощавате мада.

-Не е възможно да ти се сърдя, племменнико.

-Радвам се, че е така. Ъм...сега трябва да се извиня на Лизи.

Усмихна се широко.
-Добре.-отново го гушна и му стисна бузките.После го пусна.

-Чао.-Излезна бързо преди отъново да го е хванасл. Слезна при Фини.

Погледна Сиел.
-Готово е, милорд.-подаде му цветята.

-Добре.-Взе цветята и излезна от стаята. Тръгна към всекидневната.-Себастиян!

Себастиан веднага се появи пред него.
-Кажете, млади господарю.

-Викнах те защото... Искам да сме сами с Лизи.-Тръгна към стаята.

Усмихна се подигравателно.
-Добре, милорд.

Лизи си седеше на дивана в същата поза, гушкайки възглавницата...Като по учди не плачеше.

Сиел влезна в стаята. Като отвори вратата малко по-нервно от обикновеното и я затръшна зад себе си.

Стресна се и поскочи.После се обърна към Сиел, чакайки да й крещи.

-Здравей Елизабет. Тоест Лизи.-Каза съвсем спокойно и се усмихваше.

Преди да каже това Лизи си беше скрила лицето във възглавницата, но като гласа на Сиел прозвуча спокойно тя си показа лицето и го погледна.
-З-здравей...

-Ъмм... Рерших, че ще ти харесат.-Даде и цветята.

Отново се изненада...Но прие цветята.
-Благодаря, харесват ми много.Но защо?

-Ъмм... Защото ти се развиках. Това са за...за...

-Няма проблем...-вдугна раменете си после го погледна.-Ъм, Сиел да разбрах, не енужно да се мъчиш и да ми казваш.-усмихна се.