Имението Фантомхайв

-Щом това е достатъчно.

Кимна.
-Да, достатъчно е.И то много.

-Радвам се.-Усмихна се.

Също се усмихна.
-Your smile is so...kawaii ^^

Изчерви се.
-Кхм... Тук ли ще останеш тази нощ?

-Не...Чакам да ме вземат.

-Добре... Сигурно ти липсва вече.

-Не, при теб ми е по-хубаво.

Изчерви се отново.
-Така ли? Защо? Аз ти крещя и те обиждам. Как така ти е по-добре?

Имаше един - единствен отговор на въпросите, които беше задал той, но реши да отговори по др начин.
-Мхм, защото обичам да си преказрвам времето с теб.Това, че ми крещиш, не значи, че после не се усмихваш.Много ми е забавно с теб.

Усмихна се истински. Хареса му отговора.

Тя разбра, че се усмихва истински, и й хареса.Точно затова обичаше да стои тук, за да види усмивката му.Цяла вечност можеше да гледа как се усмихва.И беше готова да дава целия си живот, само и само заради негова истинска усмивка.

/ЪЪ...това стана като фик ^^" /

Погледна я.
-Да?

-М?Какво?-не беше забелязала, че каза нещо, но после разбра.

Седна по-близо до нея.

Продължаваше да го гледа.
-Обичам очите ти.-усмихна се.Не откъсваше поглед от него, за 1-ви път беше решил да седне толкова близо до нея...Защото досега само Лизи го правеше ;D

-Така ли? Твоите...аз също ги...харесвам...

Изчерви се.
-Т-така ли?Не съм забелязала.

-Да знам. Защото не ти казвах. Извинявам се за преди малко.

-Знаеш ли, Сиел, понякога ми харесва да се държиш така с мен, защото се усмихваш после. ^^

-Оу... Добре, че ми каза. Щом така искаш.

Разшири очите си.
-Наистина ли ще се усмихваш?!-попита развълнувана.

-Имах впредвид... Както и да е. Да.

Тя разбра, че е нещо др.
-А какво имаше в предвид?

-Нищо. Забрави.